Нарколепсията представлява състояние на мозъка, което причинява хронична сънливост и често е придружена от симптоми, които включват комбинация между състояние на сън и будно състояние. Нарколепсията е нарушение на съня, което се наблюдава през целия живот на засегнатия човек и се проявява с прекомерна сънливост през деня с неустоими пристъпи на сън, катаплексия (внезапна загуба на мускулен контрол), халюцинации и сънна парализа.


Съществуват две отделни групи пациенти, страдащи от нарколепсия – такива  които имат с катаплексия и такива, които имат нарколепсия без катаплексия. Нарколепсията засяга 0,05% от населението и оказва отрицателно влияние върху качеството на живот на страдащите и може да ги ограничи от определени дейности.


Въпреки че повечето случаи на нарколепсия са спорадични, има определени случаи, в които заболяването се предава в семейството. Рискът от нарколепсия при близки роднини на пациенти е 10-40 пъти по-висок, отколкото в общата популация.


 

За развитието на заболяването има и принос и външната среда, но естеството на възможните задействащи фактори на околната среда не е изяснено. Независимо от това, появата на нарколепсията често се свързва с неспецифични фактори на околната среда, като травма на главата, инсулт и промяна в цикъла на сън-събуждане, излагане на тежки метали, инсектициди и пестициди.


Човешките левкоцитни антигени (HLA) са свързани с много автоимунни заболявания. Нарколепсията има известна най-силна връзка с човешките левкоцитни антигени. HLA DQB1-0602 се открива при приблизително 90% от пациентите с нарколепсия и само носителството на този ген увеличава риска от нарколепсия с близо 200 пъти. Това кара много учени да спекулират, че автоимунен процес убива орексиновите неврони.

 

Орексиновите неврони (хипокретинови неврони) имат критична роля за регулирането на съня / будността. При събуждане, орексиновите неврони повлияват на други центрове на мозъка, отговорни за самия процес. Блокерите на орексина намаляват функцията, която поддържа организма буден и улеснява процеса на заспиване.


Много пациенти съобщават също, че нарколепсията им е започнала скоро след стрептококова или друга инфекция, а нивата на антитела, насочени към бактериите стрептококи, често се повишават в месеците след началото на нарколепсията, което предполага, че активирането на имунната система може да предизвика атака върху орексиновите неврони.


Библиография:
Daniels LE. Narcolepsy. Medicine.
Parkes JD, Baraitser M, Marsden CD, Asselman P. Natural history, symptoms and treatment of the narcoleptic syndrome.
Ton TG, Longstreth WT, Jr, Koepsell TD. Environmental toxins and risk of narcolepsy among people with HLA DQB1*0602.