Когнитивно-поведенческата терапия за безсъние понякога се препоръчва за лечение на затруднено заспиване или трудно запазване на съня, основни характеристики на инсомнията. Всъщностq тази терапия се препоръчва като първа линия за лечение на хронично безсъние, дори преди употребата на хапчета за сън.


Когнитивно-поведенческата терапия за безсъние е програма за лечение, състояща се от 4 до 6 сесии, която може да помогне на хора, които имат затруднения със заспиването, или които са установили, че сънят им не води до отпочиналост. Когнитивно-поведенческата терапия е научно доказан, високоефективен метод да се сложи край на безсънието (когато то не се дължи на заболяване и не е предизвикано медикаментозно), без да се разчита на прием на лекарства като хапчета за сън.

 


Тази терапия цели пациентът да придобие набор от умения, които могат да му бъдат полезни, ако безсънието се повтори по-късно в живота, както често се случва. Когнитивно-поведенческата терапия има дълготрайни ползи и повечето участници съобщават за подобряване на съня.


Когнитивно-поведенческата терапия е нещо повече от основни съвети за сън. Тя се ръководи от медицински специалист с опит в лечението на нарушения на съня. Терапията може да се прилага и от психолог, психиатър или друг лекар, преминал специализирано обучение.


Един от най-важните компоненти на когнитивно-поведенческата терапия е обучение за получаване на нормален сън и факторите, които влияят както върху качеството, така и върху количеството на съня. Това включва преглед на циркадния ритъм и хомеостатичния сън (подтикът за сън) и как тези нормални функции влияят на поддържането на съня.


При индивидуална оценката на отделните случаи могат да бъдат идентифицирани и обезвредени конкретни тригери (отключващи фактори), които допринасят за безсънието. С внимателно ръководство пациентът се научава да развива здравословно и ефективно поведение на сън, овладявайки умения за успокояване на ума и управление на стреса. Като част от това е необходимо да бъдат положени усилия за разпознаване и премахване на мисли, поведение и чувства, които компрометират съня.


Стратегиите при терапията обикновено се въвеждат, за да помогнат на пациента да реагира на загубата на сън и да изпълнява пълноценно дневните си задачи. Индивидуалният характер на програмата включва и график за сън-будност, който отговаря на личните нужди от сън на пациента.


Библиография:
Mitchell MD, Gehrman P, Perlis M, Umscheid CA. Comparative effectiveness of cognitive behavioral therapy for insomnia: a systematic review
Koffel EA, Koffel JB, Gehrman PR. A meta-analysis of group cognitive behavioral therapy for insomnia
Qaseem A, et al. Management of chronic insomnia disorder in adults: a clinical practice guideline from the American College of Physicians