Ходенето в сънено състояние, известно още като сомнамбулизъм е поведенческо разстройство, възникващо по време на дълбоката фаза на съня. Изразява се в ходене или извършване на други по-сложни и комплексни действия. Най-често се изявява в детска възраст, като предразполагащ фактор за това се оказва на първо място сънната депривация, т.е недостигът на сън. Тъй като появата на това нарушение възниква по време на дълбокия сън, представлява изключително предизвикателство да бъде събуден засегнатият от това разстройство, като последният често няма спомен за случилото се през нощта.

 

В повечето случаи сомнамбулизмът включва много повече от обикновено ходене на сън. Най-често се изразява в серия от комплексни действия, най-очевидно от които представлява вървенето насън. Симптомите на сомнамбулизъм имат широк спектър – от обикновено сядане в леглото и оглеждане до разхождане в стаята или апартамента, излизане навън и дори шофиране на дълго разстояние. Много често е разпространено погрешното схващане, че не бива да се буди вървящият на сън. Това обаче може да се окаже опасно в някои случаи. Препоръчително е неговото събуждане.


 

Честотата на сомнамбулизма в общата популация варива в рамките от 1 до 15%. Най-често се изявява в детска възраст, особено във възрастовата група между 3- и 7-годишна възраст. Особено рискова група са и децата страдащи от сънна апнея. По-висока честота на поява на разстройството се регистрира и при децата, страдащи от нощно напикаване. Известно е и наличието на фамилност при това разстройство, т.е появата му може да се предава в следващите поколения.

 

Макар да е по-разпространено в детска възраст, появата му или персисирането на състоянието в по-зряла възраст също е често явление. Обикновено появата на сомнамбулизма не е свързана със сериозен психологичен или психиатричен проблем. Чести тригери се оказват сънната депривация, употребата на седативни вещества, включително и алкохол, фебрилни състояния, както и опредлени медикаменти, в това число и сънотворни лекарства.

 

Кои са симптомите на сомнамбулизма?

Вървенето насън най-често възниква по време на дълбоката фаза на съня, но може да настъпи и в по-повърхностна фаза на NREM съня, обикновено няколко часа след заспиването, при което вървящият насън може да бъде в по-леко сънено състояние. В допълнение към ходенето по време на сън, други придружаващи симптоми могат да бъдат:

  • Говорене на сън;
  • Трудно събуждане по време на епизода;
  • Неадекватно поведение;
  • Крещене – особено когато възниква в комбинация с епизод на нощен ужас;
  • Насилствено поведение спрямо човека, който се опитва да събуди ходещия на сън.
NEWS_MORE_BOX

Какви мерки могат да се предприемат?

Няма специфично лечение на сомнамбулизма. В повечето случаи поддържането на правилни хигиенни навици на заспиване и събуждане са достатъчни за овладяване на епизодите. Важно е да се изясни и наличието на подлежащи заболявания или употребата на определени вещества и медикаменти, стрес и натрупана умора, които могат да са причина за появата на състоянието.

 

Терапията на сомнамбулизма в зряла възраст може да включи прилагането на хипноза, както и употребата на медикаменти със седативно-хипнотично действие или антидепресанти.

 

Тъй като появата на състоянието често е в детска възраст е необходимо да се осигури една защитена среда около леглото на детето, за да се избегнат възможни наранявания, както и да се затворят прозорците и вратите в случаи на излизане навън по време на епизода. В голяма част от случаите сомнамбулизмът, възникнал в детска възраст, е самоограничаващо се състояние, като епизодите постепенно се разреждат или напълно изчезват с израстване на детето. Последното се дължи на постепенното съкращаване на дълбоката фаза на съня за сметка на по-повърхностната такава.