Катаплексията е неврологично състояние, което се характеризира с временно отслабване или пълна загуба на способноста за мускулен контрол. Катаплектичните епизоди най-често се отключват при изпитването на силни емоции: гняв, страх, изненада, срам, смях, плач или от рязко физическо натоварване. Страдащите изпадат в състояние, подобно на „будна кома“ - често не могат да се движат или да говорят, но са в пълно съзнание.
 
В повечето от случаите, подобни епизоди се наблюдават при страдащи от нарколепсия – когато дори след добър сън, през деня се изпитва честа нужда от сън и тотална умора.
 
Около 30% от случаите на катаплексия обаче са описани при индивиди без нарколепсия. 
 
Макар съвременната медицина все още да не е намерила причината за катаплексия без нарколепсия, тя е наясно с механизма на състоянието.
 
По своята същност, то е автоимунно състояние, при което защитникът на организма – имунната система, погрешно акатува собствени тъкани и съединения, приемайки ги за чужди и опасни. При катаплектичен епизод, без ясна причина, имунната система напада и унищожава молекула известна като хипокретин или орексин.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Тази молекула е невротрансмитер – предавател на нервни сигнали. Тя е важен фактор в регулацията на възбуда, будност, сънливост и апетит, както и в емоционалните състояния на радост и тъга. При радост, нивата на орексин-А често са завишени, а при тъга – силно понижени.
 
Катаплексията може да варира по сила – от леко отпускане и изтръпване в лицевите мускули и забавени движения до тотална мускулна парализа и колапс – припадък без загуба на съзнание. Най-често трае от броени секунди до няколко минути, характерни са отпускането на челюстта, вратните мускули и подкосяване на краката. Речта, ако я има, е затормозена, а зрението може да е замъглено. Няма нарушения в слуха и съзнанието.
 
Състоянието не се счита за опасно, освен ако не се случва докато индивидът шофира или борави с определени машини. То се свързва най-често с нарколепсия, инсомния и сексуална дисфункция. При липса на достатъчно сън, имунната система може да повиши или да понижи своята активност, което е възможна причина да атакува хипокретина.