Ролята на лошите сънища би била да пренапишем сценариите на нашите страхове, за да ги неутрализираме.

 

Те не биха могли да се определят като израз на нашите опасения и страхове, а като средство да се оправим с тях.


 

Това е предложението на психолога Торе Нилсен от болницата Сакре-Кьор в Монреал, Канада.

 

Ако определени ситуации, които мозъкът ни възприема като опасни, се повторят, той автоматично ще реагира с чувство на страх.

 

В тази ситуация, тялото се подготвя за битка или бягство, появяват се тахикардия, изпотяване, веднага щом се появи опасен стимул.

 

Този механизъм позволява на бозайниците да оцелеят във враждебна среда.

 

Спомените за изживявания, свъзрани със страх, се създават за дълго време и се съхраняват в бадемовидното тяло в мозъка.

 

Сортиране в нашите спомени

Не всички тези спомени трябва да бъдат запазени и определено имаме нужда от механизъм, за да ги подредим.

 

Защото да оцелеем означава да се учим, но и да се отучаваме.

 

Тук се появяват кошмарите.

 

Те пресъздават фиктивен сценарий, като смесват предизвикващите тревожност елементи, съхранявани в паметта ни за страх с други, по-успокояващи мотиви, извлечени от други спомени.

 

Този сценарий се разработва в хипокампа.

 

Създаденият сцепарий убягва от принципите на логиката и това е така, защото фронталната кора -  областта, която открива неправдоподобностите в нашите мисли, се дезактивира по време на сън, за разлика от бадемовидното тяло.

 

Изведнъж фронталната кора сякаш се заблуждава, вярвайки, че ще изживее отново опасен спомен, тя предизвиква емоциите на страх, типични за кошмарите.

 

С изключение на това, че добавените елементи, въведени в сценария от хипокампа, правят преживяването по-малко тревожно от първоначалния спомен, спомените за страх, съхранявани в бадемовидното тяло, се притъпяват и се превръщат в отслабени спомени, които след това се намират в префронталната кора.

 

Сънувайки кошмар, мозъкът трансформира нашите големи ужаси от ежедневието в малки нощни страхове.

 

През нощите истинските ни страхове отшумяват, ние успяваме да ги контролираме, докато спим.

 

Не е добре да се прекъсва сънят

 

Понякога обаче кошмарът се проваля.

 

Средната префронтална кора вече не може да сдържа страха, който излиза извън контрол. Причудливите елементи не стигат, споменът за страха тръгва по невронните си пътища. И спящият се събужда в паника.

 

Когато се събудим насред кошмар, това е, защото мозъкът ни не е успял да неутрализира спомен за страх, който е твърде здраво закотвен.

 

И връщането към реалността става със страх, все още вкоренен в паметта.

 

Науката за кошмарите все още е в начален стадий.

 

Още повече, че наред с този нов референтен модел, работата, базирана на статистически и епидемиологични анализи, отваря още повече вратата, зад която се крият нашите страхове и която се отваря само през нощта, за да им се даде изява.

 

Лошите сънища са сценарии, които мозъкът създава, за да ни помогне да се справим по-добре със страховете си в реалния живот.

 

Източници:

https://www.science-et-vie.com/cerveau-et-intelligence/mais-pourquoi-fait-on-des-cauchemars-50137