При сънуване човешкият мозък сътворява невероятни и оплетени сценарии, които за сънуващия изглеждат напълно неразличими от реалния живот. Съществуват множество научни изследвания около човешката нужда от сън, но самите сънища са все още с неизяснена функция. Въпреки това, те са един от основните обекти на психологията.
 
Съновниците и други четива, разискавщи сънищата обикновено са напълно безполезни и изпълнени с полу-истини, валидни за почти всеки човек, но въпреки това – сънищата могат да имат огромно значение за човешкото съзнание.
 
Сънищата се свързват с известната REM фаза на съня, в която по време на покой мозъка има измеримата биоелектрична активност, присъща на буден човек. Но все повече изследвания сочат, че активно сънуване се наблюдава и в другите фази на сън. Макар все още да не са известни всички биологични причини и фактори около сънуването, психолозите имат няколко любопитни теории за това как мозъка и съзнатието използват сънищата.
 
За огромно съжаление на Зигмунд Фройд, не всичко е свързано със странни и необуздани сексуални влечения и мисли. Всъщност, повечето сънища документирани от науката са доста скучни. Според най-популярната теория за сънуването, мозъка използва сънищата за самообучение и затвърждаване на запаметена информация чрез процес наречен „когнитивна паметова реактивация“. Основната идея на теорията е, че по време на сънуване, мозъкът реактивира специфичните неврони и невронни връзки, които будното съзнание е използвало по-рано за получаване и съхранение на информация. Тези сънища обикновено се случват в ранните стадии на спането.
 
NEWS_MORE_BOX
 
През 2010 г. в изследване, публикувано в журнала Current Biology, доброволци били подложени на тест: преминаване през сложен виртуален лабиринт. След завършване на задачата, половината от тях взели стабилна 90-минутна дрямка (някои имали сънища, други - не), а другата половина останали будни. На следващия етап от изследването те трябвало да преминат през същия лабиринт и резултатите били много любопитни: групата, останала будна била най-бавна в излизането от лабиринта; хората взели си дрямка, но докладвали за липса на сънища се справили доста по-бързо от тях, но най-голям интерес, представлявала групата, която си поспала и сънувала – те се справили с лабиринта 10 пъти по-бързо, отколкото неспалите участници.
 
Това не означава задължително, че сънищата подобряват паметта – това може да е вярно, но все още няма достатъчно доказателства. Много по-вероятно е сънищата да са просто страничен ефект от усилието на мозъка да реактивира невроните, участвали в създаването на съхранените спомени и тяхното последващо затвърждаване и прехвърляне в дългосрочната памет.
 
За още любопитни теории за сънищата прилагаме следното видео: