Обструктивната сънна апнея се свързва с нарушения в дишането по време на сън, което влошава неговото качество и води до различни усложнения. Състоянието се свързва с повишена сънливост през деня, поведенчески промени и значително повишен риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Сънната апнея често се появява като вторично състояние, което се съчетава с други заболявания, например сърдечна недостатъчност. Диагнозата се поставя при наличие на следните показатели:

  • Нарушения в дишането нощно време – задух, хъркане, паузи в дишането по време на сън;
  • Повишена уморяемост и сънливост през деня;
  • Пет или повече епизода на обструктивна апнея или хипопнея на час по време на сън. Всеки един от тези епизоди се характеризира с дихателни паузи за поне 10 секунди, което води до понижаване на кислородното насищане в кръвта и промени в мозъчното кръвоснабдяване.
     

При вдишване налягането във фаринкса става отрицателно. Тъй като тази анатомична структура не съдържа костна или хрущялна тъкан, размерът на дихателните пътища зависи от дилатиращите мускули на фаринкса. Въпреки че те са продължително време активирани в будно състояние, невромускулното предаване постепенно отпада по време на сън. Това води до колапс на фаринкса, което е причината за изявената апнея или хипопнея. Тези нарушения се преустановяват при възстановяване на дихателните рефлекси, които имат за цел възстановяване на стабилността на фаринкса. Въпреки това по принципа на обратната връзка значително влошеното кръвоснабдяване води до удължаване на епизодите на апнея и утежняване на недостига на кислород.

 


Водещи рискови фактори за развитие на състоянието са мъжкият пол и затлъстяването. Други причини могат да бъдат фамилната обремененост, аномалиите на устната кухина и челюстите, хипертрофия на сливиците, менопауза и различни заболявания на ендокринните жлези – акромегалия, хипотиреоидизъм и други. Приблизително 40-60% от случаите на сънна апнея се дължат на наднормено тегло.

 

Затлъстяването увеличава предразположеността към развитие на заболяването поради влиянието на натрупаната мастна тъкан в близост до фаринкса. То води до намалена еластичност на фаринкса и увеличен обем на белите дробове, което допринася за по-висок риск от колапс на фаринкса. Повишаването на телесното тегло с 10% се свързва с увеличаване на риска от развитие на сънна апнея с над 30%. Честотата на разпространение е два до четири пъти по-висока при мъжете, отколкото при жените. Това се дължи на спецификите на мъжкия – андрогенен тип затлъстяване, което се характеризира с преимуществено натрупване на мастна тъкан в близост до горните отдели на дихателните пътища и в коремната кухина. По-големият размер на фаринкса при мъжете увеличава риска от развитие на по-тежки форми на колапс.

 

При жените преди навлизане в менопауза се наблюдава понижен риск от развитие на заболяването поради защитния ефект на женските полови хормони върху дихателните процеси. След навлизане в менопауза поради естествения спад в нивото на женските полови хормони се увеличава риска от развитие на сънна апнея при жените. Фамилната анамнеза е ключов фактор – в семейства, с които това състояние е разпространено се предполага, че водещо значение има генетичната предразположеност. Възрастта също има значение за развитие на сънната апнея – на средна възраст рискът от развитие на заболяването е 2-15% и в напреднала възраст рискът става над 20%. При децата се наблюдава пик на повишаване на риска от развитие на сънна апнея между 3- и 8-годишна възраст, тъй като тогава най-често настъпва хипертрофия на сливиците. Растежът и развитието на дихателните пътища и лимфоидната система, от която са част сливиците, води до понижаване на риска. При пациенти с диабет и високо кръвно налягане - хипертония се наблюдава  повишен риск от развитие на сънна апнея.

 

Референции:

Harrison's Principles of Internal Medicine, 21th Edition, McGraw Hill, 2022