Свързаната със съня хиповентилация може да доведе до усложнения, затова е важно състоянието да бъде диагностицирано и лекувано.

Как се диагностицира свързаната със съня хиповентилация?

Тъй като съществуват множество потенциални причини за възникването на хиповентилация, свързана със съня, е важна цялостната оценка на състоянието. Това може да включва снемане на подробна анамнеза и история на съня и качеството на съня на пациента от специалист по медицина на съня, както и търсене за наличие или отсъствие на симптоми след събуждане сутрин и умора през деня. Важно е да бъдат взети предвид и изследванията за здравословни проблеми, причиняващи свързана със съня хиповентилация, както и други потенциални допринасящи фактори за състоянието.



Основните характеристики на свързаната със съня хиповентилация, които трябва да бъдат взети под внимание, за да бъде поставена диагнозата, са дишането и нивата на въглероден диоксид в кръвта по време на сън. Основният тест, използван за оценка на дишането по време на сън, е полисомнографията, която представлява изследване на съня, използвано при състояния като сънна апнея. Препоръчително е изследването да бъде извършено в лаборатория по медицина на съня.


Какво измерва изследването на съня?

Полисомнографията представлява изследване на съня, което записва определени телесни функции и движения, докато пациентът спи или се опитва да заспите, като:

  • Въздушният поток, който влиза и излиза от белите дробове, докато пациентът диша;
  • Усилие и скорост на дишане;
  • Ниво на кислород в кръвта;
  • Позиция на тялото;
  • Измерване на мозъчните вълни, чрез електроенцефалография (ЕЕГ);
  • Мускулна активност;
  • Движения на очите;
  • Сърдечен ритъм

Нивата на въглероден диоксид се измерват или чрез кръвна проба от артерия на китката, или чрез непрекъснато наблюдение на нивата на въглероден диоксид при дишане.


В какво се състои лечението на свързаната със съня хиповентилация?

Лечението на свързаната със съня хиповентилация обикновено включва терапия с положително налягане в дихателните пътища (PAP), като се използва и терапия с постоянно-положително налягане в дихателните пътища (CPAP) или неинвазивна вентилация (NIV) – вентилаторно подпомагане без употреба на инвазивен изкуствен дихателен път, като интубационна траба или трахеостомна канюла. Тези терапии доставят кислород чрез маска, която пациентът трябва да носи докато спи.


При терапията с постоянно-положително налягане в дихателните пътища се използва въздух под непрекъснато налягане (сгъстен въздух) за отваряне и поддържане на дихателните пътища по време на сън, както при вдишване, така и при издишване. Често използвана форма на неинвазивна вентилация е терапията с двустепенното положително налягане в дихателните пътища (BiPAP), което осигурява по-високо налягане на въздуха при вдишване и по-ниско налягане при издишване.


Лечението зависи главно от основната причина за свързаната със съня хиповентилация, както и от нивата на въглероден диоксид в кръвта.

 

Библиография:
1. Böing S, Randerath WJ. Chronic hypoventilation syndromes and sleep-related hypoventilation
2. Sateia MJ. International classification of sleep disorders-third edition
3. Foldvary-Schaefer NR, Waters TE. Sleep-disordered breathing
4. Verywell Mind. What Is Sleep-Related Hypoventilation?
5. MedlinePlus. Polysomnography
6. Simonds AK, De Becker W, European Respiratory Society. ERS Handbook: Respiratory Sleep Medicine. European Respiratory Society