Може би най-лесният начин да разберете за какво е сънят е да наблюдавате какво се случва, когато тялото е лишено от него.

 

Този ​​тип наблюдения не могат да се извършват при хора по очевидни етични причини. Ние всъщност не знаем какви могат да бъдат дългосрочните последици за хората , подчертава Лоран Сьоне, изследовател в Центъра за изследване по неврология в Лион.


 

Официално няма известен случай на смърт поради лишаване от сън при хора.

 

През 1894 г. руският лекар Мари дьо Манасеин лишава лабораторни модели от сън, което води до тяхната смърт.

 

Това проучване е било първото, което предостави доказателство за жизнената природа на съня.

 

Век по-късно психиатрични изследователи от Чикагския университет в САЩ подлагат лабораторни модели на тотално лишаване от сън.

 

Учените са наблюдавали проблеми с регулирането на температурата, загуба на тегло, намален отговор към инфекции, съобщава Лоран Сьон.

 

В своята лаборатория по невронауки в Лион, Лоран Сьоне работи с модели, които нямат нищо общо с нас - дрозофили.

 

Тези малки мухи, които можем да видим да летят около плодовете в кухнята, са едни от най-широко използваните животински модели в биологията.

 

Идеята е да се работи с модели, които са възможно най-прости по отношение на невронната организация, за да се опитаме да открием оригиналната функция на съня, обяснява той.

 

Консумация на енергия

Ако сънят е функция, която е била толкова запазена по време на еволюцията, той трябва да има особено важна роля.

 

Дълго време една от популярните теории беше тази за пестенето на енергия.

 

Периодът на сън е придружен от намаляване на метаболизма и следователно на консумацията на енергия, обяснява Надя Госелин.

 

Спането спестява еквивалента на калориите, съдържащи се в чаша мляко, отбелязва Лоран Сьоне.

 

Две хипотези

Теорията за евакуация на токсините е идеята, че през нощта мозъкът отстранява отпадъците, натрупани по време на събуждане, обяснява Надя Госелин.

 

Въпреки че представлява само 2% от телесната ни маса, мозъкът консумира около 20% от нашата енергия.

 

Тази консумация е придружена от производството на отпадни продукти, сред които откриваме свободни радикали, както и тау и амилоидни протеини, чието натрупване под формата на плаки води до смъртта на невроните.

 

Това е отличителен белег на болестта на Алцхаймер.

 

Твърде зает през деня, мозъкът би се възползвал от нощта, за да се пречисти.

 

Когато спим, има система, която се стартира и позволява чрез поток от гръбначно-мозъчна течност да се евакуират молекули, по-специално невротоксични агенти като амилоидни протеини, продължава Лоран Сьогне.

 

Втората теория се основава на идеята, че мозъкът ни действа като твърд диск.

 

През целия ден той трупа информация, част от която не е непременно полезна.

 

Това ще доведе до увеличаване на броя и размера на синапсите, казва Лоран Сьоне.

 

Смята се, че в човешкия мозък всеки неврон има около 10 000 синапса във всеки един момент. С течение на времето синапсите стават все по-големи и многобройни.

 

Сънят е период, който служи за укрепване на определени синапси и премахване на други, които са от малко значение. В известен смисъл това ни позволява да сортираме цялата информация, която сме получили през деня, добавя Надя Госелин.

 

Смята се, че информацията, научена в течение на един ден, първо се съхранява в хипокампа - област от мозъка, която силно участва в краткосрочната памет, обяснява изследователят.

 

В мозъка на бозайниците хипокампусът е преходна зона за спомени.

 

Ако искаме дългосрочно съхранение, трябва да ги преместим в други области на мозъчната кора. И сънят помага да се направи този преход.

 

Известно е също, че сънят играе роля в съзряването на мозъка през детството, както и в укрепването на имунната ни защита.

 

Сънят е ценен за попълване на запасите от цял ​​куп молекули, полезни за мозъка през деня, както и за синтеза на хормони, необходими за възстановяването и растежа на клетките.

 

Сънищата имат много функции: пресъздаване на заплашителни събития, за да се подготвим да се изправим срещу тях, регулиране на емоциите, укрепване на паметта ни.

 

Източници:

https://www.lefigaro.fr/sciences/pour-quelle-raison-les-etres-vivants-dorment-ils-20211220