Сънищата демонстрират, че човешкият мозък, изключен от околната среда, може сам да генерира цял свят на съзнателни преживявания. Науката все още не успява да обясни напълно целта на сънуването. Възможно е то да представлява един от начините човек да разбере емоциите си и да осмислим света. Вероятно затова дори и най-странните сънища съдържат части от реалността.


Сънят може да съдържа сложни детайли, които изглеждат реални и да наподобяват на преживяни случки. Те могат да бъдат изпълнени с цвят, богати на форми и движение и да включват типични компоненти от реалния живот като хора, лица, места, предмети и животни.

 


Сънищата също често съдържат звуци (включително реч и разговор) и по-рядко тактилни възприятия, миризми и вкусове, както и удоволствие или болка. Те могат да оставят силно впечатление у сънуващия или след събуждането да съществува само малък спомен за сън, който изчезва, преди да може да бъде възпроизведен чрез паметта.


Не може да бъде установено със сигурност дали даден човек никога не сънува. Понякога човек не може да си спомни дори малка частица от сън и затова смята, че не сънува. Възможно е липсата на сънища да възникне, ако човек не спи добре.


Повечето хора имат средно от 4 до 6 сънища на нощ, но забравят по-голямата част от тях. Сънят, който има най-голяма вероятност да бъде запомнен, е този, който се сънува непосредствено преди събуждането на човек.


Сънищата са склонни да се случват по време на цикъла на сън с бързо движение на очите (REM). Проучванията отбелязват, че способността за създаване на спомени е нарушена по време на REM фазата на съня. Това би помогнало да се обясни защо човек е склонен да забравя сънищата си.


Липсата на REM сън може да означава и липса на сънища. Лошият сън може да бъде последица от здравословен проблем или допринасящ фактор за здравословен проблем.


Нарушения на съня, като безсъние и сънна апнея, могат да попречат на влизането в REM фазата на съня. Безсънието може да увеличи риска от:

Други фактори, които могат да допринесат за лошия сън, включват:

  • Консумация на алкохол;
  • Тютюнопушене;
  • Кофеин;
  • Нежелани реакции при лекарства;
  • Стрес


Библиография:
Hobson JA. The Dreaming Brain. Basic Books
Franzen PL, et al. Sleep disturbances and depression: risk relationships for subsequent depression and therapeutic implications
Gold AK, et al. (2016). The role of sleep in bipolar disorder