Факторите, които оказват влияние на съня до голяма степен се намират под нашия собствен контрол, в това число навици на заспиване, емоции, обкръжаваща среда и други. Промените в климатичните условия обаче са извън обсега на този контрол, затова познавайки начина, по който ни влияят бихме били по-добре подготвени в новите условия.
Всеки сезон има свои характеристики, отнасящи се до температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха и количество на валежите, които могат да окажат както позитивно, така и негативно влияние върху нашия сън.
Как късият ден се отразява на съня и организма ни като цяло?
По време на есента и зимата, когато дните са най-къси от цялата година, организмът ни е изложен най-малко на слънчевата светлина. Това особено важи в случаите, когато ставаме преди изгрев и приключваме работа дълго след като слънцето е залязло. Това води до сериозен спад в нивата ни на витамин Д.
Витамин Д играе важна роля в продукцията на хормона серотонин, който от своя страна има сериозно влияние в цикъла сън-бодърстване на организма. Основен източник на витамина се оказва слънчевата светлина, следователно липсата на слънчево излагане води до спад в нивата на витамина, а оттам и спад в продукцията на серотонин. Това е и причината за по-честатата поява на депресия и умора през тези сезони, както и за засиления глад за въглехидрати, които да набавят нужния ни хормон.
Ниските нива на витамин Д се свързват с по-висока честота на поява на повишена дневна сънливост, докато промените в цикъла ден и нощ са свързани с промени в секрецията на мелатонин, което е причина да се чувстваме уморени по-рано или по-късно от обичайното. Работата в затворено помещение през тези сезони изисква да си набавяме необходимото количество дневна светлина поне за няколко минути всеки ден под формата на кратка разходка навън или стоене до близко намиращ се прозорец.
Ефектите на зимното време не бива да се подценяват и заради по-високия риск от развитие на т.нар. сезонно афективно разстройство, при което симптомите на депресия придобиват клинична значимост и показват явна флуктуация между есенно-зимните и пролетно-летните сезони. Учените установяват връзка между разстройството и намаляването качеството на съня и продължителността на бавновълновата му фаза. Наблюдава се най-често при жените в северните страни и се лекува с прилагането на бяла светлина и медикаменти.
Студените месеци имат и своите позитивни страни, като е доказано по-доброто влияние на ниските температури в постигането на по-дълбок и пълнеценен сън. Това се дължи на факта, че студеният въздух повлиява вътрешния биологичен часовник на организма, спомагайки нормално наблюдаващото се физиологично „охлаждане”, което настъпва непосредствено преди заспиване и продължава до няколко часа преди събуждането на човека. Подобно понижаване на телесната температура се наблюдава и в обедните часове, което е причина да се чувстваме по-сънливи на обяд.
Можем да увеличим ефекта от понижаване на телесната температура, подпомагайки по този начин нашия сън, като вземем топъл душ един, два часа преди лягане и след това да се отпуснем в по-хладкото легло.
Летните горещини и високата влажност пречат на съня ни
Докато ниските температури благоприятсват процеса на заспиване, жегата и високата влажност имат точно противоположния ефект.
Горещото време и чувството за „лепкавост” са свързани не само с чисто физически дискомфорт, но също пречат на организма да навлезе в дълбоката фаза на съня, а по този начин нарушават нормалния процес на секреция на така необходимите му хормони. В тези случаи на помощ идват климатичните инсталации, вентилаторите или широкото отваряне на прозорците. Друго, което можем да направим, е избягване на храненето непосредствено преди лягане. То води до леко покачване на вътрешната телесна температура и допълнително затруднява процеса на заспиване. Носенето на леки пижами от естествена материя също подпомага по-добрата вентилация и естествено охлаждане на тялото.
Защо свежият пролетен и летен дъждец ни правят сънливи?
Причината се крие във факта, че тихо падащият дъжд е естествен източник на т.нар. бял шум. Последният е често използван метод за релаксация, подпомагащ процеса на заспиване. Покривайки целия обхват от звукови честоти той създава своебразен „филм”, пречейки по този начин на някой необичаен шум да смути съня ни.
От друга страна летните бури с гръмотевици и светкавици могат да станат своеобразен източник на напрежение в организма и сериозно да смутят съня. Някои проучвания показват съществуването и на връзка между гръмотевичното време и влошаване симптомите на обструктивна сънна апнея, което се обяснява с понижаване на атмосферното налягане.
Промените в климатичните условия имат отношение и към обострянето на някои състояния, в това число е артритът, чиито симптоми се засилват при по-ниска температура, високо атмосферно налягане, както и повишаване на влажността на въздуха. Болката от своя страна може да се превърне в сериозна пречка за пълноценния сън.
Ролята на времето и променливите климатични условия върху съня на човека остава все още обект на проучване и докато ние не можем да повлияем на природните сили можем поне да се постараем да се нагодим към тях.
