Въпреки че точната причина за синдрома на забавената фаза на съня не е известна, той често се свързва с няколко фактора, които включват:


Генетични фактори. Ако пациентът има близък роднина със синдром на забавената фаза на съня, той има по-голям шанс да развие състоянието. 40% от хората със синдром на забавената фаза на съня имат фамилна анамнеза за разстройството.


Промените след пубертетa. Промените след пубертета изискват по-късно време на лягане за сън и събуждане.



Психологични и неврологични разстройства. Синдромът на забавената фаза на съня е свързан със състояния като:

Хронично безсъние. Синдромът на забавената фаза на съня засяга 10 процента от хората, страдащи от хронично безсъние.


Лоши навици за сън. Симптомите на синдрома на забавената фаза на съня могат да се влошат, ако сутрин човек не е изложен на достатъчно светлина. Симптомите на състоянието може да се задълбочат и ако човек е изложен на прекалено много светлина през нощта.


Синдромът на забавената фаза често се диагностицира погрешно, защото много хора се принуждават да следват нормалния си режим, въпреки състоянието. Постоянната умора може да бъдете погрешно свързана с депресия, а проблемите със заспиването, може да бъдат погрешно диагностицирани като безсъние.

 

Диагнозата за синдрома на забавената фаза на съня се поставя на базата на снетата анамнеза (медицинска история). За правилното диагностоцоране на нарушението може да се използват различни методи.


Актиграфия – метод, чрез който се отчитат периодите от време през деня, при които пациентът е неактивен. Актриграфът представлява устройство, което се носи на китката и проследява моделите на сън и събуждане на пациента. Това изследване се извършва най-добре, когато пациентът не ходи на работа или училище, защото няма да е необходимо да се събужда за различни свои ангажименти.


Полисомнографията представялва метод за диагностика на различни видове нарушения на съня. Ако лекарят (сомнолог) смята, че пациентът има различно нарушение на съня от синдромана на забавената фаза на съня, той може да назначи това изследване. Полисомнографията включва електроенцефалографско регистриране на мозъчната активност, сърдечната честота, отчитане на мускулния тонус, движенията на очите и движения на долните крайници по време на сън.


Библиография:
Carter KA, et al. Common sleep disorders in children
Micic G, et al. Nocturnal melatonin profiles in patients with delayed sleep-wake disorder and control sleepers
Nesbitt AD. Delayed sleep-wake phase disorder