Въпреки че персоналните доклади относно т.нар. „извънтелесно изживяване“ варират, феноменът успява да окупира въображението на човечеството от векове, намирайки своето най-естествено място в митологията, фолклора и някои религиозни убеждения. Време е обаче извънтелесното изживяване да бъде отърсено от свръхестествените си отенъци и да получи подобаващо обяснение. И не е като да липсва научен интерес към него!

 

Д-р Кевин Нелсън, професор по неврология във Великобританския колеж по медицина, е един от учените, които изследват странния феномен. В най-общи линии, извънтелесното изживяване представлява състояние, по време на което човек сякаш напуска собственото си тяло и е способен да се наблюдава отстрани.


 

Изследователският екип открива, че извънтелесното изживяване е статистически вероятно да възникне както по време на опит, близък до смъртта, така и при проблеми с прехода между сън и будно състояние (например - сънна парализа). Почти всички пациенти с опит, близък до смъртта, които страдат и от сънна парализа, 96%, също са имали и извънтелесно изживяване в някой от двата случая.

 

  • Опитът, близък до смъртта, се отнася до всичко, преживяно в хода на клиничната смърт и последващото възстановяване. Такива преживявания са реакции на мозъка към животозастрашаваща криза и обикновено се характеризират с дисасоциация с физическото тяло, еуфория и естествените за такива ситуации - трансцедентални или мистични (с други думи, необясними) елементи.

 

Тъй като трите състояния често вървят заедно, според д-р Нелсън и неговия екип, пресечената точка се намира в невронната система за осигуряване на процеса на мозъчно активиране. Тази система е окупирана от ретикуларната формация на мозъка и регулира различните състояния на ума, включително будното състояние, REM-съня и вниманието. Ето защо учените допускат, че хората, преминали през преживяване, близко до смъртта, може би имат ретикуларна формация, предразположена към интрузия на прехода между сън и будно състояние, която се отличава с халюцинации.

 

  • Сънната парализа е именно такова нарушение на съня. Става дума за епизод, в който мозъкът е буден, но още се намира в REM стадий, при който не само че крайниците са временно парализирани (за да се предотвратят физическите движения по време на сънуване), но и при който се появяват най-ярките сънища. Последното обяснява защо някои хора халюцинират по време на подобна парализа, която всъщност се случва най-често при заспиване или при събуждане.

Силната асоциация между сънната парализа с извънтелесното изживяване при хора с опит, близък до смъртта е любопитна, твърди д-р Нелсън, но все още нямаме пълно обяснение за нея. Въпреки това, хората с опит, близък до смъртта притежават ретикуларна формация, предразположена и към интрузия на REM-съня, и към извънтелесно изживяване. Явно ретикуларната формация е мястото, където ще търсим корените на този мистичен феномен.