Поне веднъж всеки един от нас е изпитвал усещането, че това, което му се случва в момента вече го е преживявал. Обикновено този момент трае в рамките на 15 до 20 секунди и не може да бъде предизвикан изкуствено.


Описаното усещане или т. нар. дежавю е известно още дълбока древност и многократно е описвано в литературата. Според статистиката от 3 до 5% от хората не са изпитвали подобен тип на описаното усещане.


Популярна теория е формулирана за първи път от Зигмунд Фройд и според нея явлението се дължи на обработваната и трансформираната от мозъка информация по време на сън. Но в противоречие е фактът, че в много случаи човек има дежавю за непознати до момента за него хора или места.



Според някои психолози, например, дежавю се обяснява дори с памет от живота на предците ни или че дори има общо с интуицията ни.


Според австрийския невролог д-р Йозев Шпат дежавю представлява вид „объркване“ на мозъчната дейност, при което възприятието от настоящия момент заобикаля зоната на краткосрочата памет и постъпва директно в дългосрочната.


Шпат изучавал пациенти, страдащи от епилепсия. Когато информацията постъпи директно в дългосрочната памет там тя се осъзнава и остава усещането за възприятието, че спомените са вече видяни.


Според него това се дължи на внезапно и неконтролируемо активиране на т. нар. хипокамп – мозъчна структура, имаща отношение към запазване на спомените. Така дежавю може да се формулира като резултат от някакъв стрес в ежедневието или временен дисбаланс в мозъчната дейност.


Колкото и защитено с логика да бъде това твърдение в крайна сметка излиза, че голяма част от населението – до 95% в един момент са имали разстройване на дейността на мозъка, поради което се е проявило усещането за дежавю. Освен това не може да бъде доказана към момента връзка между по-честите епизоди на дежавю и наличието на стрес.


Дори и налице противоположният довод, според който повечето изследвани лица съобщават, че дежавю най-често се проявява именно когато сме спокойни и отпуснати – емоционално неангажирани.


Така към момента това усещане за вече преживян спомен остава в дебрите на недоказаните и недоизяснените явления, но е факт, че съществува и част от хората дори често съобщават за такъв тип преживявания.