Д-р Петър Чипев е специалист по пневмология и фтизиатрия и медицина на съня. Той е един от шестимата лекари в страната, сертифициран от Европейското дружество за изследване на съня и един от двамата специалисти по пневмология и фтизиатрия с Европейска диплома по пулмология HERMES.


Специализира в нарушенията на дишането по време на сън, а в областта на пневмология и фтизиатрия професионалната му експертиза обхваща целия диапазон от болести на дихателната система, с фокус върху хроничните белодробни болести, водещи до хронична дихателна недостатъчност.


Роден е 1987 г. в София, завършва Медицина в МУ-София през 2012 г. От 2013 до 2017 г. специализира пневмология и фтизиатрия в Клиниката по белодробни болести на ВМА-София под ръководството на проф. д-р Коста Костов.



През 2015 г. преминава успешно изпита за сертификат по медицина на съня на European Sleep Research Society в Барселона и е удостоен с титлата „специалист по медицина на съня, европейски сомнолог”.През 2017 г. участва като съучредител на Българското дружество по сомнология и е включен в Управителния съвет на Дружеството. Същата година е упълномощен за ръководител на Работната група „Нарушения на дишането по време на сън” на Фондация “InSpiro”. През 2019 г. полага и успешно изпита на European Respiratory Society за Европейска диплома по белодробни болести HERMES.


Основните интереси и опит на д-р Чипев са в сферата на общата клинична практика по респираторна медицина, неинвазивната вентилация и медицината на съня. На тези теми той има над 20 публикации в български медицински списания, учебници и монографии. Представял е неколкократно собсвени научни разработки на конгресите на European Sleep Research Society и World Sleep Society. Носител е на почетната награда на World Sleep Society за инициатива по повод Световния ден на съня 2018 г.


Пред Puls.bg д-р Петър Чипев говори за водещите симптоми на сънната апнея, кое е характерно за хроничното заболяване и до какво води неглижирането му.

 

- Д-р Чипев, бихте ли казали кой е водещия симптом при сънна апнея, който да накара хората да потърсят конкретно сомнолог?


Най-важното и най-често оплакване е ставането по малка нужда нощно време. Това е един от най-често срещаните симптоми на сънна апнея. Противно на очакванията не е хъркането.

 

- Защо точно ставането по малка нужда през нощта?


Когато има обструктивна сънна апнея се случва едно по-интензивно дишане с гръдния кош и корема – буквално човек се опитва да си поеме въздух. Това повишава негативното налягане в гръдния кош и в корема, което притиска сърцето и по конкретно дясното предсърдие като упражнява стрес върху него и води до отделянето на белтък наречен натриуретичен пептид, който повишава диурезата през нощта.


Затова хората с тази болест, масово стават по малка нужда през нощта, но най-често си го обясняват с простатата. И масово спират да стават по малка нужда когато започнат да се лекуват.

 

- Как се поставя диагнозата?


Има два вида изследвания, когато говорим за сънна апнея – стандартно се прави  полисомнография, която служи за цялостна оценка на съня. Най-често се извършва в лабораторни условия, като се следи мозъчната активност, мускулният тонус, очните движения, защото те ни ориентират в кой стадий на съня е пациентът. След това следим сърдечната дейност, движението на крайниците, дихателните усилия, пулса и още много други параметри в продължителен период от време.


При хора, които са с висок риск за сънна апнея, но нямат възможност да спят в лаборатория, има и по-прости изследвания, които проследяват само дишането. Следят се кислородната сатурация, дихателните усилия и дихателния поток. Ако това изследване установи тежка сънна апнея с показател над 30 паузи в дишането за нощ, е достатъчно за поставяне на диагнозата. Всякакви гранични резултати обаче налагат да се направи полисомнография.

 

- Какво включва съвременното лечение на сънна апнея?


Лечението е комплексно – не е достатъчно да се използва апарат, нито е достатъчно да се изпише едно хапче за безсъние. Пациентът трябва да има промяна в начина на живот, да спазва добра хигиена на съня, ако има наднормено тегло - трябва да положи усилия да го редуцира. Но основното, което ще подобри състоянието му са апаратите, с които се поддържа дишането по време на сън. Те подават стайния въздух под налягане, което разделя мускулите, които колабират вътре в носоглътката и ги държи отворени. Пациентът спи с нещо като протеза за дишане, затова трябва да се ползва всяка нощ за да има пълноценен сън.

 

- Колко време продължава терапията с апаратите?


Цял живот. Сънната апнея е хронично заболяване, лекува се така, както се лекуват хипертонията или пък късогледството. Същото важи и за апаратите. Правят се проучвания в момента на нови техники, но на този етап апаратите са единственото решение на проблема. Те намаляват риска, симптомите, но ефектът го има, само докато се използват.

 

- Стриктни ли са в използването на апаратите пациентите или щом усетят подобрение ги оставят на нощното шкафче?


Над 50% от пациентите са изпълнителни и подхождат съвестно към терапията си, защото чувстват подобрение с апарата още от първия ден. Чувстват се бодри, жизнени и са много благодарни. Другите 50% по-трудно свикват – ефект пак има, но невинаги напълно удовлетворителен. Това обикновено са пациенти с по-слабо изразени оплаквания през деня като сънливост, умора, липса на настроение.


Днес апаратите могат да бъдат проследявани от терапевта и по интернет, което спомага много лечението. Можем да променяме настройките дистанционно, да поддържаме пълна връзка с пациента.

 

- Реимбурсират ли се апаратите за сънна апнея?


Не. Нито диагностиката, нито лечение се покрива от Здравната каса у нас.

 

- Д-р Чипев, дотук изяснихме причините, рисковете и водещите симптоми за възникването на сънната апнея при възрастните. А среща ли се заболяването при децата?


Предвид това, че практиката в сферата на сомнологията в България не е добре организирана, по-рядко попадат деца при нас. В действителност картината е друга – да, сънната апнея се среща при деца и то не рядко, но факторите и поведението при децата са различни.


При тях най-честата причина за сънна апнея са увеличените сливици и увеличен мъжец. Едно отстраняване на сливиците, които представляват механична пречка за дишането, може трайно да подобри състоянието до степен на пълно излекуване. Темата не е добре проучена, но конкретно при децата има възможност сънната апнея да се израстне като проблем. В случаи, в които говорим за недоносени деца или с вродени синдроми, заболяването се среща по-често заради устройството на горните дихателни пътища. Но пак казвам, в по-голяма степен при децата говорим за оперативно лечение.

 

- Затлъстяването и сънната апнея са взаимно свързани. В този дух всяко 4-то дете в Европейския съюз е с проблеми в килограмите. Каква е преспективата?


Затлъстяването при децата обикновено е последствие на някакъв тип нарушения. Съществува например, вид дихателно нарушение свързано с хипоталамична дисфункция, при която се случва много рязко напълняване на децата около 3-годишна възраст, а след това и развитие на сънна апнея и на дихателна недостатъчност. 

 

- Тоест при тях това е друг тип болест?


Да. При тях тя протича с хиперактивно разстройство – тези деца не са сънливи, а обратното, те са хиперактивни, превъзбудени, трудно се концентрират в училище, трудно запаметяват уроците, имат проблеми в общуването, могат да са по-раздразнителни и агресивни дори. И това е вследствие на некачествения сън.

 

- Как родителите могат да се ориентират, че детето има проблем?


По начина на дишане по време на сън. Децата могат да хъркат, да правят паузи в дишането, може да има ходене или говорене на сън, нощно напикаване в леглото – все неща, които се обострят от апнеята. А хиперактивността и лошото представяне в училище през деня са водещи сипмтоми.

 

- Какво включва терапията при децата?


Специалните апарати за сънна апнея се използват и при децата, но по-рядко. Проблемът идва от там, че ако заболяването се развива в много ранна възраст, когато не е изградена докрай костната структура на лицето, по-честото притискане на горната челюст от маската на апарата, може да доведе до деформации.

 

- Има ли разлика при малките деца до 7-годишна възраст и при тийнейджърите например?


В тийнеджърска възраст не съм наблюдавал подобен проблем. Най-често е в ранна детска възраст или след 20 години и нагоре. Но когато говорим за младите хора в активна възраст – при тях важат същите правила, както и при възрастните. Перспективата е доста по-тежка, защото едно е да започнеш лечение на 50 години, друго е на 25 години, когато целият живот е пред теб, а ти трябва да спиш с апарат.

 

- Нощното напикаване е проблем, който най-често отвежда родителите и детето в кабинета на уролога. Но то има връзка и със сънната апнея?


Всякакъв вид парасомния трябва да бъде коментирана със специалист. Изпускането на децата се дължи на това, че контролът на тазовите резервоари при децата още не е добре изграден. Те по-трудно стискат, търпят и лесно се изпускат.


Но механизмът за образуването на урината при децата със сънна апнея е като при възрастните – свързано е с наличието на дихателните нарушения.

 

Към първата част на интервюто с д-р Чипев