Д-р Петър Чипев е специалист по пневмология и фтизиатрия и медицина на съня. Той е един от шестимата лекари в страната, сертифициран от Европейското дружество за изследване на съня и един от двамата специалисти по пневмология и фтизиатрия с Европейска диплома по пулмология HERMES.

 

Специализира в нарушенията на дишането по време на сън, а в областта на пневмология и фтизиатрия професионалната му експертиза обхваща целия диапазон от болести на дихателната система, с фокус върху хроничните белодробни болести, водещи до хронична дихателна недостатъчност.


 

Роден е 1987 година в София, завършва Медицина в МУ-София през 2012 г. От 2013 до 2017 година специализира пневмология и фтизиатрия в Клиниката по белодробни болести на ВМА-София, под ръководството на проф. Коста Костов.

 

През 2015 година преминава успешно изпита за сертификат по медицина на съня на European Sleep Research Society в Барселона и е удостоен с титлата „специалист по медицина на съня, европейски сомнолог”.През 2017 година участва като съучредител на Българското Дружество по Сомнология и е включен в Управителния съвет на Дружеството. Същата година е упълномощен за ръководител на Работната група „Нарушения на дишането по време на сън” на Фондация “InSpiro”. През 2019 година полага и успешно изпита на European Respiratory Society за Европейска диплома по белодробни болести HERMES.

 

Основните интереси и опит на д-р Чипев са в сферата на общата клинична практика по респираторна медицина, неинвазивната вентилация и медицината на съня. На тези теми той има над 20 публикации в български медицински списания, учебници и монографии. Представял е неколкократно собсвени научни разработки на конгресите на European Sleep Research Society и World Sleep Society. Носител е на почетната награда на World Sleep Society за инициатива по повод Световния ден на съня 2018 г.

 

Пред Puls.bg д-р Петър Чипев говори за водещите симптоми на сънната апнея, кое е характерно за хроничното заболяване и до какво води неглижирането му.

 

- Д-р Чипев, сънната апнея представлява многократно повтарящи се спирания на дишането по време на сън. Но от какво най-често се оплакват болни при първото си посещение при специалист?


Най-често болният идва заради усещане за сънливост през деня. В по-редки случаи може да се буди през нощта с чувство на задух или пък ако близък му е казал, че се случва нещо необичайно, докато спи – хърка или спира да диша за кратко. Това е вторият вариант - обикновено това е жената, която е притеснена и води мъжа си, защото мъжете страдат в пъти по-често от сънна апнея. Така че хъркане, паузи в дишането или сънливост през деня са честите симптоми за посещение при специалист сумнолог.

 

- Хъркането винаги ли е водещ симптом за сънна апнея?


Не. Около 50% от хората просто хъркат и нямат проблем с дишането. Останалите 50% обаче имат някаква форма на сънна апнея. Самото хъркане е звук, който се издава при вибрация на тъкани, на различно ниво от върха на носа до гласните връзки – може да има проблем с увеличени мъжец и сливици, спад на мекото небце, изкривена носна преграда, полипи, синузит и др.


Сънната апнея се получава в назофаринкса – областта на зад езика, там мускулите се отпускат, стесняват се дихателните пътища, което от една страна може да е причина за хъркането, а от друга - за ограничаване на потока въздух по време на дишане. Може да бъде на 100% прекъсване на въздух, може и да е частична (хипо) сънна апнеа. И едното и другото са вид дихателни нарушения.


Важно е да се знае, че когато говорим за най-често срещаната - обструктивна сънна апнея, хората винаги хъркат заради въпросното отпускане на меките тъкани. Но и пак казвам, че много хора, които хъркат нямат пълно спиране на дишането.

 

- Какви видове сънна апнея срещате най-често в практиката си?


Синдром с обструктивната сънна апнея - отпускането на мускулите, колабиране и запушване на дихателните пътища, е най-често срещаната форма на заболяването. Другият вид е централна сънна апнеа, но там проблемът е с центъра на дишането. Не се регулира дишането добре по време на сън и блокира дихателната мускулатура. Там нямаме проблем, че горе се запушват дихателните пътища, а с това, че човек просто не поема въздух.


И в единия, и в другия случай на сънна апнеа, говорим за брой паузи на час над определените стойности. Тоест с нашите изследвания изчисляваме колко пъти в рамките на час се случват паузи в дишането и това се нарича „апнея/хипопнея индекс”.


На този етап индексът е водещият показател за това дали пациентът има сънна апнея или няма. Защото и здравите хора спират да дишат по време на сън, но когато това не е над 5 пъти на час, не е проблем. Над 5 пъти за час, вече говорим за сънна апнея, за която трябва да се определи колко е тежка и какъв е рискът.


При обструктивната сънна апнея има много проучвания и данни за развитието и какъв риск носи тя, докато за централната се знае по-малко. Знаем, че донякъде се отразява на работата на сърцето, защото се появява най-често при хора със сърдечна недостатъчност, но не повече.

 

- Говорите само за мъжете – известно е, че те, както и дамите след менопауза, най-често страдат от сънна апнея. На какво се дължи тази особеност?


Всеки пети мъж страда от форма на сънна апнея. Защо е така, не е достатъчно изяснено и проучено, но очевидният фактор са хормоните. След настъпването на менопаузата двата пола хормонално се приравняват. Дотогава жените имат защита от естрогените и други хормони, които са в по-голяма концентрация.


Също чисто анатомично има значение как са устроени горните дихателни пътища при мъжете и при жените, конституцията им е фактор, защото при много случаи на обструктивна сънна апнея, дихателните пътища така са устроени, че да колабират по-лесно.


Така че категорични доказателства за причините, които предизвикват сънна апнея по-често при мъжете, отколкото при жените няма, но разликата е 2 към 1. Дори статистиката е по-скоро: не всеки 5-и мъж, а дори всеки 2-ри страда от форма на сънна апнея, ако вземем предвид рисковите фактори като наднормено тегло, голяма шийна обиколка, стеснени горни дихателни пътища. Ако такъв мъж се оплаче, че хърка, вероятността да има сънна апнея е много висок.

 

Споменавате наднорменото тегло и затлъстяването като рисков фактор за развитието на сънна апнея. Днес проблемите с храненето и килограмите в световен мащаб граничат с епидемия.


Ако приемем, че зачестяват случаите на затлъстяване, то и броят на пациентите със сънна апнея расте. Има взаимовръзка между двата проблема, защото сънната апнея може да води до затлъстяване, а затлъстяването от своя страна, влошава сънната апнея.  

 

- Ключова ли е ролята на хранителния режим в лечението на сънна апнея?


Би могъл да помогне, но лечението е комплексно. Редукцията е важна и задължителна мярка при хората с наднормено тегло и сънна апнея, но има и хора без проблеми с килограмите и със сънна апнея.

 

- Много проучвания сочат за връзката на сънната апнея със социално значими заболявания като диабет, сърдечно съдовите заболявания и дори депресията. Каква е тя?


Сънната апнея е болест, която протича незабелязано. Дълги години хората живеят с нея, без да знаят и много процеси в организма се объркват. Първо се поддържа ниско ниво на кислород в кръвта всяка нощ, ежедневно е нарушена структурата на сън – пациентите страдат от хронично безсъние.


Наличието на тези два фактора – ниското ниво на кислород и лошия сън, водят до превъзбуждане на вегетативната нервна система. След време всичко това води до развитието на метаболитни нарушения в организма – така наречената инсулинова резистентност или преддиабет, висок холестерол, висока пикочна киселина. Също така се появява артериална хипертония поради превъзбуждането на симпатикусовата нервна система.

 

Фините механизми - кое как се случва не са съвсем изяснени от медицинската наука, но това са двете основни причини, които свързват сънната апнея с развитието на диабет и артериална хирептония.

 

- Как влияе на депресията?


Сънят като функция има роля да консолидира паметта, както и да стабилизира емоциите. Съответно, когато човек хронично е недоспал – изложен е на некачествен сън, може да развие проблеми с паметта, с концентрацията, да бъде по-потиснат или да има прояви на депресия. Не говорим за клиничната депресия, а за нарушения в емоциите.

 

 - Случва ли се сънната апнея да бъде пропускана, неглижирана от специалистите, предвид симптомите и заболяванията, които я придружават?


Често се случва да се пропусне, защото обикновено пациентите идват с конкретни оплаквания, които не са свързани пряко със съня и дишането. И дори да бъде забелязано при преглед от колега ендокринолог или психиатър, то пациентът също би неглижирал заболяването, защото друг проблем го тревожи в момента.


Дори когато имаме очевидни данни за обструктивна сънна апнея, често ендокринолозите лекуват само проблемите от тяхната област, без да обърнат внимание, че първопричината може да е сънната апнея. Смятам, че е масово. Има и доста будни лекари, които насочват пациентите за консултация със сомнолог. Случва се и обратното - при преглед съм изпращал пациент при кардиолог със съмнения за сърдечна недостатъчност и ритъмни нарушения, където е потвърждавана диагнозата.

 

Очаквайте продължение на разговора с д-р Петър Чипев