Честите полети със самолет и смяната на часовите пояси нарушават естествения цикъл на сън и бодърстване, което понижава когнитивните възможности и способността за запаметяване и концентрация, показват резултатите от ново изследване.


При експеримент, в които режимът на сън-бодърстване е изместен с 6 часа, равняващ се на ефекта, на който са подложени пасажерите след полет от Ню Йорк до Париж, учените отчитат сериозно влошаване на способността за запаметяване на елементарни неща и справяне с прости задачи.


Едва месец след връщане на обичайния 24-часов ритъм се забелязва подобрение на когнитивните функции.



Специалистите смятат, че в особено рискова група са хората, чиято професия е свързана с работа през нощта – лекари, полицаи, или с полети на далечни разстояния, каквато е на стюардесите, пилотите и др.


Авторите на изследването смятат, че пътуването на изток се отразява най-неблагоприятно за мозъчната дейност.


Не са редки случаите, когато при преминаване от една към друга часова зона, организмът не може да се адаптира бързо и изпада в състояние на т.нар десинхроноза, при което биологичният ритъм се разминава с хронологичното време. Причината е, че биологичният часовник е инертен – той може да се пренастрои при повечето хора едва 10-14 дни след промяна на часовата зоната.
 


Симптомите на десинхроноза са сходни с тези при хронично недоспиване и включват оплаквания като: отпадналост, бърза уморяемост, главоболие, замаяност и дезориентация, нарушения в съня - безсъние или сънливост, депресивно и апатично настроение, загуба на апетита, гадене и чувство за тежест в стомаха.


Бързата смяна на часовите пояси провокира изостряне на хроничните заболявания, като най-често се наблюдава влошаване на симптомите при страдащи от астма, хипертония, язва, нервни разстройства. Особено застрашени са хората, които пътуват често на големи разстояния и организмът им няма време да се адаптира плавно към часовите промени.


Увеличават се и случаите на депресия или резки смени на настроението, които психолозите наричат “синдром на падащите листа”.


Раздразнението и безсънието са типични спътници на десинхронозата. Към стреса, предизвикан от нарушените биоритми, се добавя и типичната пролетна умора, причинена от недостига на витамини и антиоксиданти през студения сезон.