Растение, използвано за лечение от древните ацтеки, е определено като медицинско растение на 2011 г. от университета Вюрцбург. Традицията на университета да титулува билките датира от преди 11 години.


Родината на пасифлората е Централна и Южна Америка. Още в миналато от плода се е изготвяла напитка, която напълно отговаря и на съвременното англоезично наименование „цвете на страстта“. У нас растението е популярно като „часовниче“. Иначе в латинското му наименование и остаряло значение на българската дума "страст" се припокриват със семантиката на другото по-популярно наименование на растението „мъченица“.


Известното индианско племе наричало цветето змийски език. То се използвало главно за лечение при ухапване от змия и треска. Чероките изготвяли отвара от билката и за прочистване на кръвта, успокояване на черния дроб, лечение на циреи, рани и отит.


Днес употребата на пасифлората не се смята за напълно безопасна. Съобщава се за взаимодействия с антидепресанти. Според някои източници билката активира и маточната активност, поради което не се препоръчва употребата й от деца, бременни и кърмещи.


Пасифлората е популярна с ефективното си действие срещу безсъние.
От екипа на университета Вюрцбург сочат, че приемът на билката дава положителен резултат при терапията на тревожност и други здравословни проблеми в резултат на напрегнатост и нервност като стомашно-чревни оплаквания, мигрена, менструални болки, главоболие, при предменструален синдром и срещу оплакванията при менопауза.


Лечебният ефект на пасифлората според фармаколозите се дължи на съдържащите се в листата флавоноиди, известни с антиоксидантните си свойства.


Спазмолитичното, болкоуспокояво и успокояващо действие на билката се обяснява и с наличието на серотонин, известен като един от отговорните за доброто настроение невротрансмитери.