Биологичен часовник и биполярни разстройства - връзката?

Биполярните разстройства се характеризират с резки смени на повишено настроение, мания и депресия. Често, един период може да трае по няколко дни, но навлизането в различните периоди може да е много по-екстремно. Между 1% и 3% от световната популация са засегнати от това психично разстройство в степен, която се смята за клинично и здравословно значима. 

 

Крайно тежките смени на настроението при биполярните разстройства са силно свързани с нарушения на циркадните ритми – 24 часови фази, контролирани от биологичния ни часовник, спрямо които се настройваме за дневна и нощна активност. Сигналите от биологичния часовник се разпращат до няколко зони в главния мозък, една от които е епифизата, реагираща на тях чрез прекъсване на производството на хормона мелатонин. Нивото на мелатонин в тялото нормално се увеличава след настъпване на тъмнина и ни кара да се чувстваме леко замаяни и уморени. Биологичният часовник управлява и функции, които са свързани пряко с цикъла на заспиване и събуждане, включително телесна температура, секреция на хормони, производство на урина и промени в кръвното налягане. 

 

Чрез опити от средата на миналия век, при които хора са лишавани от светлина и усещане за време, учени установяват, че биологичният ни часовник е настроен изначално на 25-часов цикъл, но тъй като той може да се „рестартира” от слънчевата и друг тип светлина, лесно се настройва към цикъла от 24 часа. През последният половин век, медикаменти на основата на литиев хлорид са били най-популряното лечение за биполярните разстройства, но изследванията върху начина им на действие са били силно ограничени.

 

Миналогодишно изследване, проведено от д-р Куин-Джун Менг и неговият екип от университета на Манчестър, хвърля нова светлина върху механизма на действие на това съединение. Те откриват, че то изключително силно увеличава амплитудата и силата на всеки текущ циркаден цикъл, като едновременно с това разкриват нова връзка между класическия стабилизатор на настроението, биполярността и вътрешния часовник.

 

Следейки динамиката на ключов за организмовия часовник молекулен механизъм, те установяват, че литият усилва влиянието на циркадния ритъм над три пъти, чрез блокиране на действията на ензима гликоген синтаза киназа 3 – GSK3. 

 

Това откритие е важно по две причини: на първо място – описва се нов за науката принцип на действие на лития и съединенията му, както и нов начин как могат те да стабилизират смените на настроения; второ – дава възможност за разработването на нови медикаменти, които дори не е нужно да са свързани с литий, за да действат на вече известния ензим GSK3 и които няма да имат страничните ефекти на сегашните медикаменти, базирани на литиеви соли.

 

Въпросните странични ефекти включват: гадене, акне, неутолима жажда, мускулна слабост, тремори, упойващо действие и нерядко – силно объркване, дори в ежедневни ситуации, свързано с невъзможност за взимане на решения. 

 

GSK3 потискащи съединения се използват и при други тежки заболявания, като болест на Алцхаймер и диабет. Новите медикаменти, базирани на това откритие, ще имат така наречените „желани” странични ефекти, защото, освен уравновесяване на настроенията, ще подобряват метаболизма и съня.