Апнеята по време на сън (обструктивната сънна апнея) е състояние на епизодично спиране на дишането по време на сън във връзка с нарушаване проходимостта на горните дихателните пътища. Счита се, че честотата му не е  ниска, а 80% от случаите остават недиагностицирани.

Заболеваемостта нараства с възрастта, особено след 60-те, като мъжете страдат два до три пъти по-често от жените.

Обикновено обструкцията (запушването) е на ниво меко небце (назофарингеална) или на ниво език (орофарингеална). Анантомични фактори, допринасящи за това, са хипертрофията на меки тъкани, уголемени сливици, голям език, дълго меко небце, позицията на горната и долната челюст. От голямо значение е тонусът на мускулатурата на фаринкса и околните структура. Той намалява при заспиване и способства за ограничаване проходимостта на дихателните пътища. Този фактор се счита за водещ при обструктивната сънна апнея, особено и при наличието на споменатите анатомични особености. Стесняването на дихателните пътища до пълното им запушване води до спиране на дишането за 10-20 секунди – апнея. Понижава се оксигенацията на кръвта (хипоксемия), на което реагират центрове в мозъка. Следва активиране на дихателната мускулатура на гръдния кош и дълбоко поемане на въздух със събуждане, което обаче е кратко и обикновено остава неосъзнато.

Най-често партньорът съобщава за хъркане и епизоди на спиране на дишането, последвани от дълбоко вдишване. Подобни епизоди могат да стигнат до 30 пъти на час през цялата нощ. Това не позволява преминаването през всички фази на съня, нарушава почивката на организма и се отразява на общото състояние и работоспособността през деня. Понякога, събуждайки се, човек се чувства още по-уморен, с главоболие. Настъпва емоционална нестабилност, личностови промени, склонност към депресия, трудности в съсредоточаването и смущения в паметта. Повишава се опасността от пътни инциденти при шофьорите.
 
Рискови фактори за обструктивна сънна апнея са наднорменото тегло и затлъстяване. Принос се отдава на мастни депозити в органите, изграждащи дихателните пътища. Употребата на алкохол и успокоителни потенцира релаксацията на мускулите. По-висока честота се установява сред пушачи. Освен посочените по-горе анатомични особености и назалната конгестия (хронично запушен нос) също оказва влияние. Фамилната обремененост не трябва да се подценява.

Интерес представлява връзката между затлъстяването, метаболитния синдром и атеросклерозата. По-често обструктивна сънна апнея се установява при лица с висок Индекс на Телесна Маса (ИТН), с хиперотония и исхемична болест на сърцето.

Няколко клинични проучвания подчертават ролята на обструктивната сънна апнея и причинената от нея хипоксемия за сърдечно-съдовата заболеваемост, повишавайки честотата на коронарните и мозъчно-съдови инциденти. Все повече внимание се обръща на приносът и към метаболитния синдром – сериозен проблем на съвременния свят. Тя се оказва и независим рисков фактор за артериална хипертония. Има съмнения и за приносът към инсулинова резистентност и нарушения въглехидратен толеранс, но на този етап проучванията представят противоречиви данни за повишена честота на захарния диабет при лица със сънна апнея. Доказана е ролята и в т.н. оксидативен стрес и продукция на свободни радикали, както и генерирането на провъзпалителни цитокини – считани днес за ключови фактори за атеросклерозата.
 
За диагностицирането на обструктивна сънна апнея се провежда полисомнография. При последната, по време на съня се мониторират няколко показателя. Тя отчита продължителността и честотата на апнеичните езпизоди на фона на запазени стимулация на дихателната мускулатура.

Фазата на съня се мотиторира с електроенцефалография чрез електроди, поставени на главата. Същевремнно се регистрират и бързите очни движения и мускулния тонус чрез електроокулография и електромиография съответно с електроди, поставени до външния ъгъл на окото и върху брадичката.

Наблюдава се сърдечния ритъм и дихателната функция. За последната се оценява потока въздух през носа и устата с измерване на налягането и температурата, отчитат се дихателните движения чрез колан на гръдния кош и корема и се следи кислородната сатурация на кръвта с оксиметър на палеца. Електроди на мускулите на подбедрицата регистрират движението на краката. Синдромът на неспокойните крака се счита за една от формите на сънна апнея.

Полисомнографията е скъпоструващ и не винаги достъпен подход в диагностиката на сънната апнея. Някои клиники провеждат оксиметрия като скрининг. Тя измерва динамиката в кислородната сатурация на кръвта през цялата нощ, но информативната и стойност е много по-ниска.

Лечението на обструктивната сънна апнея зависи от тежестта и. При наличеито на лека до умерена таква и консервативни подходи като отслабване, избягване на алкохол и седативни медикаменти няколко часа преди сън и заспиване в странична поза са достатъчни. При по-сериозни случаи се прибягва до по-специални средства.

CPAP - continuous positive airway pressure – апаратурата е най-често използвана. Чрез маска от апарат се подава въздух под определено налягане. Положителното налягане в дихателните пътища предотвратява колапса на меките тъкани и апнеята. От значение е изборът на подходяща по размер за всеки индивидуално маска. Някои апарати работят с фиксирано налягане, други предоставят възможността за дозирането му според нуждите. Още по-прецизни са апаратите с променливо налягане във фазата на вдишване и издишване - Bi-level РАР.

При отказ или непоносимост към подобни апарати или липсата на ефект от тяхното приложение могат да се използват приспособления за устната кухина, които изтеглят долната челюст и езика и осигуряват проходимостта на дихателните пътища.

Хирургичното лечение стои на последно място, поради инвазивния си характер и липсата на наблюдения относно ползата в дълготраен аспект.