Половопреносимите или венерическите заболявания са такива заболявания, предаващи се от човек на човек при полов контакт, което включва вагинален, анален и орален секс. Това, обаче, не означава, че това е единственият път на разпространение. Много от тях могат да се предават и по кръвен път, от майката на плода или при кърмене.
Макар че не е съвсем правилно от терминологична гледна точка и е по-коректно да се говори за половопреносими инфекции, а не заболявания, понятието се е наложило и е в широка употреба.
Могат да се разделят на пет големи групи, в зависимост от причинителя – бактериални, вирусни, гъбични, протозойни и паразитози.
Към бактериалните инфекции спадат хламидиазата, мекият шанкър, гонореята, гранулома ингвинале; към вирусните – бичът на XXI век – ХИВ, човешкият папилома вирус, който предизвиква рак на маточната шийка; херпес симплекс вирусът; хепатит В и С, макар че последният рядко се предава по полов път.
Протозоите, също като бактериите, са едноклетъчни организми, но за разлика от тях имат клетъчно ядро и редица други клетъчни особености, които ги разграничават от бактериите. Най-значимият полово предаван протозой е Trichomonas vaginalis – причинителят на трихомоназата.
Гъбичните инфекции почти изключително са предизвиквани от гъбички от род Candida.
Високите санитарно-хигиенни стандарти в Западните страни са направили половите паразитози много рядко срещани. Тук се отнасят срамните въшки и крастата, която също може да се предава от човек на човек при секс.
Огромното социално значение на тези заболявания (или което е по-точно – инфекции), особено ХИВ и хепатит В, прави борбата с тях въпрос на държавна и дори наднационална политика. Икономическото бреме, което те поставят върху здравеопазването в глобален мащаб е огромно. Смъртността от тези заболявания навярно надхвърля смъртността от всички въоръжени конфликти в историята. Човешкият фактор е не по-малко значим – това са заболявания, които променят милиони човешки съдби всяка година.
Медицината е на етап, в който ХИВ и хепатит В - в 40 – 50% от случаите, са нелечими състояния. Това означава, че имунните механизми на организма, съчетани с най-доброто в момента лечение, не могат да изкоренят напълно инфекцията. Това прави превенцията гранитния фундамент на всяка стратегия за борба с тези заболявания.
Безопасният секс и сексуалното образование са от водещо значение в тази борба. Макар че използването на презерватив е високоефективен метод за предпазване от такива заболявания, то далеч не е единственото, което трябва да се предприеме. Посещаването на клиники или специалисти по репродуктивно здраве, дори и при стабилна връзка с надежден партньор, трябва да става поне веднъж – преди преминаването към необезопасен секс с партньора. Това трябва да включва и пълни изследвания за въпросните заболявания. Те трябва да бъдат повтаряни след всеки необезопасен контакт с нов партньор, макар че, разбира се, избягването им е силно препоръчително. Също така, ако бъде открита такава инфекция, човек трябва да постъпи съвестно и отговорно към здравето на всички бивши и/или настоящи партньори и да ги уведоми за състоянието си, ако има реален риск те да са заразени. Не е морално да правим необезопасен секс, ако знаем, че имаме половопреносими заболявания. В някои страни това се наказва като углавно престъпление.
Трябва да се знае, че съществува известен период от време между заразяването с даден патогенен причинител и позитивирането на тестовете при изследвания. В рамките на този прозорец, тестовете, търсещи причинителя, дават фалшиво негативен резултат. През това време, заблуждавайки се, че не е заразен, човек може да предава несъзнателно инфекцията на половите си партньори. За ХИВ този прозорец е 3 – 6 месеца, поради което след рисков секс с нов партньор трябва да се изчакат поне три месеца преди подновяване на необезопасения секс с редовния партньор. Желателно е изследванията да се повторят след още три месеца, макар че точността на първия тест е около 99%. Фалшиво негативни резултати след първите три месеца могат да бъдат получени при някои по-специфични обстоятелства – наличие на едновременна хепатитна инфекция и др.
За хепатит А, В и човешкия папилома вирус са създадени ваксини, които трябва да бъдат прилагани при липсата на противопоказания. Желателно е това да става преди започване на половия живот.
Изключително важно е всичко това да бъде включено и добре разяснявано още в училищата, за да бъде младежта добре запозната със същността, рисковете и най-вече превенцията на тези заболявания. Още от ученическия чин трябва да започне изграждането на солидна здравна култура, която е единственият реален шанс в близкото бъдеще да бъде овладяна пандемията от ХИВ, хепатит В и другите полово преносими инфекции.
