Психолози и журналисти определят с лека ръка дали някой е „пристрастен“ към порнографията, но съвременната наука не може да генерира достатъчно доказателства за наличието на подобно заболяване.
 
Поставянето на определения като „адикция“ служат само за описание на честотата, с която се търсят и наблюдават порнографски материали, заключват група психолози, начело с д-р Дейвид Лей. Ръководената от него и екипа му програма за изследване на човешкото поведение публикува своите резултати в уважавания журнал на Springer Current Sexual Health Reports през 2014 г.
 
Според тях тази тенденция противоречи на науката, защото засяга само отрицателните страни на порнографската индустрия, напълно игнорирайки положителните ефекти, които тя има върху обществото. Освен това, соченето с пръст и псевдонаучните обобщения за зависимост влияят зле на милионите потребители, понижавайки самочувствието им. 
 
„Порнографска адикция“ не съществува в нито един съвременен учебник по психология, поради липса на статистически данни. През изминалите 30 години по-малко от едно на всеки пет изследвания върху човешката сексуалност определя високата честота на употребата на порнографски материали като „пристрастяване“. За същия период съществуват едва 13 изследвания върху темата, съдържащи достоверни статистически данни за потребителите и само едно, което съблюдава психофизиологичните аспекти на учестената порнографска консумация. 
 
Повечето изследвания по темата, сочещи към „пристрастяване“ всъщност нямат достатъчно доказателства. Макар това хипотетично състояние да се свързва редовно в масовите медии с еректилна дисфункция, мозъчни изменения и „морално увреждане“, не съществуват статистически валидни данни, които да подрепят тези твърдения. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Учените от екипа на д-р Лей смятат, че положителните свойства на порнографията са силно пренебрегвани и подценявани. Според тях, порнографските материали могат да хвърлят светлина върху човешката сексуалност и да разбулят много тайни и практики, смятани за табу. Могат да подобрят живота пряко, спомагайки за отделянето на хормони и химикали в кръвта, свързани със сексуалната възбуда, които понижават стреса, кръвното налягане и депресията. Имат свойството и да дават нови идеи на двойки, които искат да експериментират в сексуалния си живот и да увеличат удоволствието от интимни контакти.
 
Не бива да се пренебрегва и факта, че порнографията да поле на изява за фантазии и желания, които могат да са табу за някои общества или да бъдат напълно нелегални. Според статистически изледвания, достъпността и употребата на порнографски материали в дадена общост са обратнопропорционални на случаите на сексуално насилие. Също така, съществуват  терапии, базирани на порнографията, които се използват при лечение на хиперсекуално и асексуално поведение, характерно за извършители или жертви на сексуално насилие.
 
Необходими са по-добри методи за помощ на хора, които смятат, че честата употреба на порнографски материали им вреди. Заклеймяването им като „пристрастени“ и предписването на медикаменти и терапии за потискане на либидото без адекватна медицинска диагноза не са ефективни и не са научно издържани, а в същото време подпомагат цяла една индустрия от клиники, фармацевти и лекари „лекуващи“ състоянието.