4. Кандидомикотичен вулвовагинит

Кандидомикотичната инфекция и бактериалната вагиноза са двете най-чести заболявания на вулвата. Вероятно това се дължи на широката употреба на антибиотици, хормонални контрацептиви и кортикостероиди. (Първа част на материала)
 
Причинителят на кандидозата са дрождеподобни гъбички от род Candida. В природата се среща по повърхността на богати на захари плодове и зеленчуци. От външната среда гъбичката попада в устната кухина и дебелото черво на човек,където съществува като сапрофит. Попадането на гъбичките във влагалището става по два пътя – автогенен и екзогенен. При първият път причинителят попада по съседство от ануса, а при втория – от инфектиран сексуален партньор.
 
Гъбичките във влагалището не винаги водят до инфекция. Причинителят може да се елиминира от защитните механизми и да не възникне заболяване. Определени условия обаче потенцират усиленото му размножаване – високо гликогенно съдържание на влагалището при бременност и диабет, намален общ тъканен и локален имунитет при болни от СПИН, имунодефицитни заболявания.
 
Кандидозният вулвовагинит има две форми – остра и хронична. При острата форма причинителят паразитира по повърхността на влагалищните епителни клетки. Метаболитните продукти от обмяната му причиняват възпаление, засягащо, освен влагалището, също и вулвата и перинеума. Основните оплаквания на пациентките са силен генитален сърбеж, болка и парене при попадане на урина върху обхванатата от възпалението вулва, засилена влагалищна секреция с миризма на кисело. Влагалищните стени са зачервени с белезникави налепи по тях.
 
При хроничната форма оплакванията са от засилен генитален флуор и сърбеж, появяващ се от време на време. Обострят се пременструално или след полов контакт. 
 
Диагнозата на заболяването се поставя след микроскопиране на препарат от влагалищно съдържимо. Понякога се налага културелно установяване на причинителя чрез посявка върху специални за гъбичката среди. Лечението се провежда с антимикотични препарати. Едновременно лечение на сексуалния партньор се извършва при доказване на полово предавана инфекция, причина за вулвовагинита
 

5. Трихомоназа

Трихомоназата е сексуално трансмисивно заболяване, причинено от вътреклетъчния паразит Trichomonas vaginalis. При жената трихомоназата увеличава риска от тазово-възпалителна болест, инфертилитет и усложнения на раждането.
 
Тrichomonas vaginalis притежава 4 свободно движещи се камшичета, на които дължи голямата си двигателна активност. Той използва за хранителна среда гликогена от епителните клетки на влагалището. От метаболизма на причинителя се отделят токсични продукти, причиняващи възпаление – дифузно или локално. Живее, освен във влагалището, също и в уретрата и Бартолиновите жлези.
 
Тrichomonas vaginalis води по-рядко до инфекция у мъжа. Причината вероятно е в силната отмиваща струя урина при микция. При жената се наблюдават от безсимптомно носителство до остра и хронична инфекция.
 
При острата инфекция пациентката се оплаква от: обилен воднист генитален флуор с неприятна миризма, сърбеж, смущения в уринирането и дискомфорт ниско долу в таза. Влагалищното съдържимо е с жълто-зеленикав цвят и множество дребни въздушни мехурчета. При хронична инфекция оплакванията са по-слабо изразени.
 
Диагнозата се поставя чрез микроскопиране на влагалищно съдържимо – откриват се подвижни трихомони на препарата, или чрез колпоскопия. Лечението е медикаментозно и задължително включва и двамата партньори. 
NEWS_MORE_BOX
 

6. Молускус контагиозум


Молускус контагиозум е вирусно заболяване със сексуално трансмисивен характер, засягащо плоските епителни клетки. Често срещано е при млади хора, както и при болни от СПИН. Клинично се проявява с характерен обрив, засягащ областта около гениталиите, перинеума или долната част на корема. Измененията са с телесен или розов цвят, понякога са лъскави и имат вдлъбнатина в центъра. Могат да са съпроводени със сърбеж и кървене.
 
Лечението е наложително при персистиране на оплакванията. При здрави хора заболяването има тенденция да се самоограничава и самоизлекува.