Варикоцеле представлява разширение на венозните съдове в скротума при мъжа. Обикновено възниква в млада възраст – между 15 и 25 години и засяга около 10% от мъжете. В повечето случаи варикоцелето не предизвиква оплаквания, но понякога води до сериозни последствия, като засягане на фертилитета или атрофия на тестиса.

 

 


Кръвта към тестисите се оттича през сплетение от венозни съдове – т.н. пампиниформен плексус, обхвашащ тестиса и продължаващ в семенната връв. От там тя се насочва към тестикуларната вена, вливаща се в бъбречната вена и долната празна вена в ляво или директно в последната в дясно. По хода на венозните съдове са налице клапи, подпомагащи еднопосочното движение на кръвта – към сърцето. При дефект във функционирането на тези клапи настъпва застой в съответната част на венозната система с удължаване, разширение, извиване на венозните съдове. Поради анатомични особености много по-често варикоцеле се наблюдава от лявата страна.

 

 

Какви са симптомите?

Тежест, дискомфорт до болка при продължително изправено положение или седеж, влошаващ се при напъване, вдигане на тежест и др. Облекчава се в легнало положение.

При изразено варикоцеле се наблюдава увеличение на скротума, съдовете се опипват. В литературата се оприличават на „червеи”.

 

 

Оформят се няколко степени на варикоцеле. При най-леката степен то не се вижда, а се палпира само след напъване и увеличаване налягането в коремната кухина; при средна изразена картина се палпира и в покой; в най-тежката се установява още с огледа.

 

 

Възможно е варикоцелето да обуслови безплодие, но не винаги могат да се изключат и други причини за него. Има го при 10-15% от мъжете със запазен фертилитет. И все пак, у поне 40% от мъжете със стерилитет се установява варикоцеле. При спермограма се наблюдава намален брой, намалена подвижност или увеличен процент на деформираните сперматозоиди. Генезата не е съвсем изяснена, но една от най-обсъжданите теории е повишение на температурата на гонадите, опорочаващо сперматогенезата.

 

 

С времето при силно изразено варикоцеле, във връзка с упражняваното налягане може да настъпи атрофия на тестиса.

 

 

Как се поставя диагноза?

Диагностицирането на варикоцеле включва на първо място физикалния преглед с оглед и палпация на скроталната торбичка. При варикоцеле се палпират увеличените по размери съдове над тестисите, към семепровода – както при покой в изправено положение, така и при напъване (прийом на Валсалва). В случаите на неубедителна находка днес като златен стандарт в диагностиката се използва цветната доплер-ехография. Критериите за поставяне на диагнозата се различават сред различните школи.

 

 

Лечението

Лечението е оперативно, като показанията за провеждането му зависят от възрастта, тежестта и наличието на усложнения. При юноши към такова се подхожда при наличие на асиметрия в тестиса >20% при последователни прегледи; болкова симптоматика или патологична находка в спермограмата. При силно изразено варикоцеле и нормална тестикуларна функция няма абсолютна индикация за операция, подхожда се според рисковете и ползите. При млади мъже с варикоцеле, но запазени тестиси и спермограма се предпочита наблюдение ежегодно. Палпируем плексус с промени в спермограмата и наличието на безплодие при изключена причина от страна на партньорката налагат операция.

 

 

Оперира се най-често с ингвинален достъп – отворена операция или с микрохирургия. Днес често се прилага и емболизация на тестикуларната вена, с резултати, сходни с тези при операция. Усложнения могат да възникнат от натрупване на трансудирала течност в скротума (хидроцеле) – 5%, травмите на тестис са редки – 0,9%. Варикоцелето рецидивира в около 10% от случаите. Постоперативна тестикуларна атрофия се наблюдава в едва 5%. При липсата на друга причина за безплодие, възстановяването на фертилитета след операцията се отчита при повечето мъже, но успехът е по-голям при ранна намеса.

 

 

При лица, при които варикоцеле се развива бързо, едностранно от дясно, без да изчезва в легнало положение трябва да се изключи формация от ретроперитонеалното пространство.