Оплакванията при бактериална вагиноза, трихомониаза и вагинална гъбична инфекция понякога си наподобяват. Ето защо, за да се постави точна диагноза и се предприеме правилно лечение, се извършва лабораторно изследване на вагинален секрет и едва след установяване на причинителя за инфекцията се назначават адекватните медикаменти от специалист.

Отличителен белег на вагиналната гъбична инфекция е наличието на бели частици във вагиналния секрет или промяна на вида му въобще – придобива по-плътен бял цвят, консистенцията му наподобява пресечено мляко или извара. Не винаги обаче този признак е наличен.

Други специфични симптоми на вагиналната гъбична инфекция са сърбежът, зачервяването и отичането на кожата и лигавиците на половите органи, парене, смъдене при уриниране, неприятни дразнещи усещания по време и след секс, промяна на миризмата на секрета.

Обикновено оплакванията се засилват седмица преди датата на очакваната менструация. След менструалното кървене е много по-вероятно да се изпитва само сухота във влагалището, сърбеж, парене при уриниране и секс...

Вагиналната гъбична инфекция в повечето случаи се дължи на гъбичката Candida albicans. Тя влиза в състава на естествената вагинална микрофлора при част от жените. В малко количество не носи оплаквания. Растежът й се потиска от дейността на друг член на местната микрофлора - Lactobacillus acidophilus.

Причината за гъбичната инфекция е по-скоро вътрешна на организма и се дължи на отслабнал имунитет, довел до дисбаланс в състава на микроорганизмите, съставляващи вагиналната микрофлора. Такава промяна при жените се наблюдава, освен при замърсяване на влагалището, при друга полова инфекция, но и след почивка на море, диета, стрес... По принцип всяко едно боледуване може да се отрази негативно и да придизвика дисбаланс на вагиналната микрофлора и растеж на гъбичките. Приемът на антибиотици особено предразполагат към това, поради което днес лекарите почти винаги изписват и медикаменти за потискането им при този вид лечение.

Повишеното ниво на естроген – женски полов хормон – също е свързан с по-високата активност на кандида. Това обяснява в известен смисъл защо бременните са склонни да развиват гъбични инфекции, както и жените на хормонозаместителна терапия или взимащи някои контрацептиви.

Гъбичните инфекции са често явление и при диабет и висока кръвна захар. При повече от 4 вагинални инфекции на година е препоръчително да се търси добър специалист за изясняване наличието на друг здравословен проблем за тях.

NEWS_MORE_BOX

 

Вагиналната гъбична инфекция се третира с антимикотични средства. По преценка на акушер-гинеколога и според случая могат да бъдат предписани глобули, крем, таблетки през устата. Лечението зависи много и от числото на микроорганизмите, придружаващите инфекции, както и честотата на вагиналните гъбични инфекции, освен силата на симптомите.

Терапията при бъдещите майки е специфична, прилага се само в определен срок на бременността – обикновено след първия триместър и преди термин с цел защита от инфектиране на бебето при раждането, като се предпочитат локални средства. Освен крем е възможно, прилагането и на медикамент във влагалището (специални глобули, крем), но те са строго определени, не така агресивни и не носят риск за бременността.

По време на лечението на вагиналната гъбична инфекция е желателно да се избягват сексуалните контакти. Не само за улесняване на възстановителния процес и предотвратяване пренасянето на вредни микроорганизми по полов път, но и защото вагиналните медикаменти вредят на целостта на презерватива, при което опасността от нежелана бременност остава.

В грижите срещу вагиналната гъбична инфекция влиза използването на неутрални интимни гелове без аромат и носенето на памучно бельо. Желателно е да се избягва тясното облекло в долната половина на тялото, което повишава температурата и влагата в слабините. Важно е да не се оставя мокрият бански да изсъхва на тялото след контакт с вода, както и да се сменят дамските превръзки и тампони на по-кратки интервали.