След белите дробове най-често засегнатите органи от туберкулоза са пикочо-половите.

 

Туберкулозата е мултисистемно заболяване, което може да се прояви симптоматично по различен начин. Изявата на заболяването зависи от засегнатия орган и степента на нарушението.


 

Най-честият причинител на туберкулозата на пикочо-половите органи е Mycobacterium tuberculosis. Тя представлява 20% от всички форми на извънбелодробна туберкулоза.

 

От 2% до 20% от пациентите, които в миналото са преболедували от белодробна туберкулоза, могат да имат засягане на своите пикочо-полови органи след 5 до 25 години.

 

Честотата на бъбречната туберкулоза не е точно определена, заради липсата на радиологични находки. Диагнозата в този случаи може да бъде поставена чрез урокултура.

 

Гениталната туберкулоза, най-често е вторична и може да се появи в резултат на бъбречна туберкулозна инфекция. В ранните етапи на заболяването е възможно да се наблюдават нормални образни находки.

 

Бъбречната и урологичната туберкулоза най-често засягат бъбречното легенче, чашките, уретера и пикочния мехур, по-рядко е обхванат бъбречния паренхим. Гениталната туберкулоза от своя страна - епидидима, тестисите, уретрата и простатата при мъжете, докато при жените се засягат фалопиевите тръби, ендометриума и яйчниците.

 

При засегнати бъбреци заболяването може да бъде латентно повече от 20 години след първичната инфекция, до появата на симптоми на пикочните пътища като хематурия и каменна болест.

 

Основният метод за диагностика на туберкулоза на бъбреците, уретерите и пикочния мехур е интравенозната урография. Въпреки това туберкулоза на пикочните пътища може да се наблюдава и с помоща на ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

 

Чрез компютърна томография, освен поставяне на диагноза, може да се оцени бъбречната функция и тежестта на заболяването. Освен това в случаите, в които са засегнати и други коремни органи, това може да бъде установено.

 

При пациенти с бъбречна туберкулоза лечението включва противотуберкулозни лекарства с хирургична ексцизия като допълнение към противотуберкулозната терапия.

 

Урината може да бъде изчистена от микроорганизмите за по-малко от 72 часа, но анатомичните промени биха могли да прогресират в хода на лечебния процес.

 

Жените с генитална туберкулоза често страдат от безплодие, менструални нарушения и болка. Когато настъпи бременност, обикновено се получава спонтанен аборт или извънматочна бременност. Поради липсата на клинични характеристики, диагностицирането на генитална туберкулоза като цяло може да бъде много труден процес.

 

Референции:

https://emedicine.medscape.com/