Маточната шийка (cervix uteri) представлява долната част на матката, която се отваря във влагалището. Цервиксът се състои от две части: portio supravaginalis, разположено над влагалището, и portio vaginalis – частта от маточната шийка, навлизаща във влагалището. Много често състояние е възпалението на маточната шийка, наречено цервицит. В някои случаи състоянието протича безсимптомно, което може да доведе до неговото хронифициране.

 

Цервицитът има разнообразна етиология. Сред причините, които могат да доведат до появата му, са полово преносимите инфекции, най-честите от които са причинителите на гонорея, хламидиална инфекция, трихомониаза, генитален херпес, микоплазма, уреаплазма. Причина за развитието му може да бъде и нарушението на вагиналната микрофлора, алкализирането на средата във влагалището и свръхрастеж на патогенни микроорганизми, както се случва при бактериалната вагиноза, чийто причинител са бактерии от вид Gardenella vaginalis.


 

Възпаление на маточната шийка може да възникне още при травмирането ѝ – например при поставяне или разместване на вътрематочни контрацептивни устройства. Химичните агенти, съдържащи се във вагиналните кремове, душ гелове и други, както и веществата, съдържащи се в спермицидите, могат да предизвикват дразнене и възпаление на маточната шийка. По време на бременност, поради промяната в хормоналните нива и повишената чувствителност на маточната шийка, съществува риск от развитие на цервицит.

 

Сред рисковите фактори, които могат да доведат до развитие на цервицит, са високорисково сексуално поведение (честа смяна и голям брой полови партньори, непротектиран полов акт и др.), използване на вагинални душове, които нарушават вагиналния pH-баланс, както и наличие на вътрематочни средства, предпазващи от нежелана бременност.

 

Цервицитът може да протече остро и хронично. Характерни симптоми са тазова болка, болка в гърба, болка и парене при уриниране (дисурия), болка по време на сексуални контакти (диспареуния). Съпътстващи симптоми още са появата на вагинално течение, което може да е по-обилно и с неприятна миризма, и интерменструално кървене, т.е. кървене извън периода на менструация. По време на тазовото изследване се открива зачервяване, възпаление, дразнене на външните гениталии, както и на маточната шийка. В някои случаи е възможно изтичане на гной от цервикса. Ако възпалението обхване матката и маточните тръби, е налице тазово-възпалителна болест, която може да протече с висока температура и общо неразположение.

 

При наличие на посочените симптоми посетете гинеколог. Поставянето на диагноза церивицит се извършва на базата на снета анамнеза, тазово изследване, микробиологично изследване и при нужда използване на друг диагностичен метод (напр. колпоскопия). От значение за анамнезата е кога се е появила симтоматиката, подробно описание на всеки симптом, предходно боледуване от цервицит или от полово предавана болест, сексуално поведение. При тазовото изследване пациентката е съблечена до кръста, в легнало положение. Гинекологът оглежда външните полови органи за разразнявания, зачервявания, дразнене. След поставянето на спекулум се оглежда и маточната шийка. Взема се секрет за цитонамазка  и за микробиологично изследване. При съмнение за диспластични промени маточната шийка може да се огледа с помощта на колпоскоп и да се вземе биопсия за хистологично изследване.

 

Усложненията, които могат да настъпят при възпаление на маточната шийка, са развитието на тазово-възпалителна болест, хронична тазова болка, извънматочна бременност, рак на маточната шийка. Нелекувана, тазово-възпалителната болест води до безплодие. Също така се увеличава рискът от заразяване с вируса на СПИН. При бременни с цервицит може да настъпи спонтанен аборт или усложнения при раждането.

 

Лечението при цервицит зависи от причинителя. Когато цервицитът е предизвикан от причинител на сексуално-трансмисивни инфекции, лечението е антибиотично. При гонорея се използват цефтриаксон и единична доза азитромицин, при хламидиална инфекция най-често се прилагат азитромицин, доксициклин, офлоксацин, докато при заразяване с едноклетъчния паразит Trichomonas vaginalis – метронидазол. Ако причинителят на цервицит е вирусен, се прилага противовирусна терапия  (напр. ацикловир). По време на лечението се ограничават половите контакти. Необходимо е едновременно лечение и на двамата полови партньори.

 

За превенция на заболяването се препоръчва избягването на безразборни полови контакти с различни полови партьори и използването на кондоми при полов акт. Препоръчва се също избягване използването на вагинални душове и вагинални кремове и лосиони, съдържащи парфюмни вещества, които нарушават киселинния баланс във влагалището и благоприятстват развитието на патогени.

 

Цервицитът е възпалително заболяване с различна етиология, което при липса на лечение може да дисеминира и да обхване маточните тръби и матката, което е сериозно състояние и може да доведе до инфертилитет.