Трихомоназа е от най-разпространените полово преносими инфекции. Засяга както жени, така и мъже, въпреки че симптомите се отчитат повече при представителките на нежния пол. На година се регистрират около 174 милиона случая на трихомоназа.
 

 

От трихомоназа страдат повече млади, сексуално активни жени, между 16- и 35-годишна възраст. Все още не са ясни причините, поради които инфекцията е по-разпространена при жените. Едно от предположенията е, че цинкът и други вещества, съдържащи се в спермата, унищожават трихомоните.
 


 

Трихомоназата, бактериалната вагиноза и вагиналната гъбична инфекция при жените, са инфекциите, които най-често стават причина за вагинит – възпаление на вагината.
 

 

Дължи се на инфекция с едноклетъчния паразит, Trichomonas vaginalis. Инфекцията при жените засяга предимно вагината, при мъжете – уретрата. Предава се предимно по полов път между мъж и жена, като при жените не е изключено да се пренася и чрез допир на вулвата с инфектирана кожа или контактни предмети, включително кърпи и след посещение на басейн. Паразитът е жизнеспособен 45 минути извън специфичната за него среда. Не е в състояние да оцелее и инфектира тъканите на устната кухина и ректума.
 

 

Симптомите при жените се появяват 5 до 28 дни след заразяване и включват промяна на влагалищния секрет, който става по-обилен, пенест със специфичен жълтеникав или зеленикав цвят и неприятна миризма. Характерни са парене при уриниране, дискомфорт и болка при полов акт. Отичат тъканите при гениталиите, лабиите са забележимо подути. Жената се оплаква от сърбеж и зачервяване на кожата и лигавиците. Възможно е да се отчита и болка ниско в корема.
 

 

Проблемът при трихомоназата е, че в повечето случаи протича безсимптомно, което вреди на имунитета на жената и я прави податлива на други полово преносими инфекции.
 

 

Симптомите при мъжете включват отделяне на секрет от уретрата, парене след уриниране и еякулация и възпаление на пениса, в редки случаи подуване и болка в скротума заради развил се епидидимит - възпаление на придатъка на тестиса. Ако въобще симптомите се отчетат, те преминават за няколко седмици дори без лечение. Въпреки това мъжът остава носител на паразита.
 

 

Скритата инфекция крие риск от по-широко разпространение на трихомоните. В дългосрочен план възможно е при жената да се наблюдава промяна на тъканите на маточната шийка, навлизане на паразита в уринарния тракт и по-високо поставени органи на репродуктивната система. При бременните трихомоназата може да причини преждевременно раждане.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Наличието на паразита се установява по-трудно при мъжете. За поставянето на диагнозата лекарят извършва оглед на половите органи.
 

 

При жената гинекологът открива малки участъци възпалена кожа - язви по влагалищните стени и маточната шийка. Наличието на трихомони може да се установи от специалиста с помощта на микроскоп. По негова преценка се определя необходимостта от лабораторно изследване на вагилен секрет. РАР тестът също дава индикации за инфекция. Възможно е трихомоните да се „уловят” и при изследване на урина.
 

 

Trichomonas vaginalis се изолира в 14 – 60% при партньорите на инфектираните жени и в 67%-100% от случаите на инфектирани мъже. Така че задължително е, за да се предотврати реинфектиране, лечението да се проведе и на двамата партньори. Терапията включва прием на медикаменти през устата. Обичайно се предписват metronidazole (Flagyl) или tinidazole.
 

 

Препоръчва се избягване на сексуалните контакти по време на лечението и неговото пълно завършване.
 

 

Дори и при липса на оплаквания, желателно е 3-6 месеца след излекуване да се проведе контролен преглед, цитонамазка и микробиологично изследване за наличие на трихомони при жената.