Торзиото на тестиса е изключително често срещано състояние пред спешните урологични кабинети. Честотата му нараства най-вече при полово активни млади мъже. Самото заболяване представлява увиване на структурите на спермалната връв в ингвиналния канал или непосредствено под анатомичното му разположение.

Специалистите по урология се обединяват в общото мнение, че торзиото на тестиса в патогенетичен аспект може да бъде класифицирано като два основни вида. Това са екстравагиналното торзио и съответно интравагиналното.

При първия тип торзио на тестисите патологичният феномен се развива още в неонаталния период. Развива се най-често пренатално в спермалната връв, в основата или най-близкия край до закачването за вагиналната мембрана. Честотата на това заболяване се среща едва при 5% от случаите.

Вторият тип торзио – интравагинално, е по-специфично и е характерно за младите хор, най-за младежи в пубертетна възраст. В тези случаи усукването се развива между листовете на вагиналната мембрана. Обикновено състоянието се проявява с патологично изкачване на тестисите по свода им, което може да бъде както едностранно, така и двустранно. Около 16% от случаите се описват като засягане в левия тестис и едва 2% са описани в статистиките като двустранно интравагинално торзио на тестисите. Състоянието изисква спешна оперативна намеса.
 

Кое насочва лекаря към тази диагноза?

В основата на поставянето на диагнозата торзио на тестиса водещо значение има щателно снетата анамнеза. Пациентите обикновено споделят за остро начало с много силна, пробождаща, болка в скротума, поява на оток и липса на фебрилитет.

За верифициране на диагнозата се прилага цветен доплер. Изобразява се много добре изменението и патологичното заемане на тестикуларната връв. Много добре се виждат с помощта на ехографския уред тестикуларната контузия, лезия, хематом или руптура. В диференциално-диагностичен план, клиничната картина подсказва за някои други остри състояния в тестисите. Такива са например острото хематоцеле, хидроцеле, пиоцеле, абсцес, варикоцеле, сперматоцеле, развиване на тестикуларна киста, киста на епидидима или ингвинална херния.


NEWS_MORE_BOX



Предимствата на диагностичната медицина през 21 век дават възможност тези състояния да бъдат отграничени едно от друго още в амбулаторни условия и правилната диагноза да бъде поставена на момента, за да бъде проведено по-адекватно лечение, което да доведе до по-бързо възстановяване у пациентите и по-малко последствия за тях.
 

В какво се изразяват нарушенията и защо е толкова опасно?

Торзиото на тестисите всъщност представлява усукване на спермалната връв. Това от своя страна нарушава много остри кръвоснабдяването на засегнатия тестис. Степента на усукването може да бъде между 180 и 700 градуса. Колкото повече се увеличава спермалната и тестикуларна конгестия, толкова повече усукването се увеличава по градуси. Според силата на усукване и степента й, се определя и прогнозата за бъдещата тестикуларна атрофия и лезия. Именно заради това състоянието подлежи на спешна диагностика и оперативна терапия.

Лечението се извършва под особено голяма спешност и задълбочено внимание от страна на опериращия екип. На практика състоянието е 100% спасяемо, ако терапевтичните мерки бъдат взето между 4 – 8 час от началото на симптоматиката. Оттам насетне започват необратими процеси по тъканна некроза в тестисите – тъканна смърт, която не може да се възстанови.

Оперативната намеса е спешна инцизия на скротума, тоест хирургично отваряне на скроталната торбичка. Усуканият тестис се изолира и се започва постепенна деторквация, докато не се достигне ниво на задоволително общо състояние в тестиса и регуларизация на кръвообращението в него. След това усуканата семенна връв се фиксира за скротума с шев, което предпазва от бъдещ рецидив на заболяването от съответната страна.

Впоследствие водещо в постоперативния период е правилното лекарствено лечение на болния и редовно мониториране от специалист по урология. Обикновено клиниките предоставят възможност на всеки пациент да извърши два безплатни прегледа в спешния си кабинет, след като е отминала спешната операция, в рамките на един месец, когато се очаква да бъде „горещият период“, в който възможността за остър рецидив е напълно вероятна.

 

Към правилното оперативно лечение задължително се прилагат таблетни форми на миорелаксанти и периферни съдоворазширяващи, както и венотропни лекарства. В такива условия например се прилага венозният пентоксифилин по време на болничното лечение и последващото му приемане на таблетки през устата в доза от два пъти по 400 мг сутрин и вечер. Също така са важни и локалните втривания на гелове с хепаринов дериват, които да овладеят нарушеното кръвообращение и да нарушат възможността за развитие на остра тестикуларна тромбоза в постоперативния период.