Синдромът на Клайнфелтер е най-честата хромозомна аномалия и най-честата генетична етиология на първичния хипогонадизъм. Смята се, че се наблюдава при поне един от всеки 500-600 мъже. Класическата форма на заболяването включва хомозомен набор (кариотип) – 47, XXY – т.е. налице е допълнителна полова хромозома (X).

 

Причината е дефект в деленето на половите клетки на майката и неправилното разделяне на хромозомите. Този феномен се наблюдава по-често с напредване възрастта на майката.


 

Клиничната картина е изключително вариабилна. Докато при едни липсва каквото и да било развитие на вторичните полови белези, то при други трудно се различават от мъжете с нормален кариотип. При раждането и детството обикновено липсват стигми или симптоми на синдрома на Клайнфелтер, евентуално мускулна слабост, забавено проходжане, изоставане в училище. Първите белези се появяват по време на пубертета. Последният може да закъснее с 1-2 години. С настъпването му скротумът и тестисите се развиват в различна степен – от нулева до такава, наподобяваща здравите мъже.

 

Допълнителната Х-хромозома нарушава развитието на гонадите. Отсъства развитието на семенните каналчета в тестисите, а обратното – нарушава се проходимостта им, настъпват дегенеративни изменения и фиброза, водещи до азооспермия или липса на сперматогенеза. Тестисите остават малки и твърди, с намалена чувствителност. Функцията на лайдиговите клетки, отговорни за продукцията на андрогенни хормони, основно тестостерон, също се засяга. Хормони се произвеждат, но при много по-интензивна стимулация от страна на хипофизата. Във връзка със субнормалното или нормално ниво на тестостерона размерът на половия член нараства. Класически синдромът на Клайнфелтер се асоциира с безплодие, понякога намалено либидо и еректилна дисфункция, но половият живот може да бъде и напълно запазен, но при инфертилитет.

 

По отношение на другите вторични полови белези също настъпват различия. Окосмяването по тялото и лицето остава оскъдно, не рядко е налице гинекомастия. Пропорциите на тялото не са типично евнухоидни. Характерна е по-голямата дължина на долните крайници спрямо торса и горните в сравнение с тази при нормален кариотип. Интелектуално не малка част от лицата изостават, но не и всички. По-често е асоциалното поведение и липсата на амбициозност и предприемчивост.

 

Към синдромът на Клайнфелтер се отнасят и други кариотипове с повече от две Х или и Y полови хромозоми(48, XXXY, 49XXXXY или 48ХХYY), когато клиничната картина е много по-тежка. Може да е налице и обратното - т.н.  мозаечни форми, при които някои от тъканите само носят хрозомната аномалия. Настъпва в резултат на неправилно разпределение на хромозомите едва след оплождането, при деленето на оплодената яйцеклетка, зигота. В тези случаи клиника може и да не се наблюдава, дори фертилитетът да бъде запазен.

 

При синдрома на Клайнфелтер се наблюдава по-висока заболеваемост от хронични белодробни заболявания, варикозни вени, мозъчно-съдови заболявания, затлъстяване, нарушен въглехидратен толеранс или диабет, хипотиреоидизъм. Дефицитът на полови хормони води до остеопороза с напредването на възрастта. По-висока е честотата на някои тумори (герминативно клетъчни), дори и на рака на гърдата при мъже.

 

За диагностицирането на синдрома насочващи са клинична картина, хормоналните изследвания и генетичният анализ. Хормонално се наблюдава нисък до нормален тестостерон при високо ниво на гонадотропните хормони (LH и FSH), повишено е и това на женските полови хормони и естрадиол. От спермограмата се отчита азооспермия. При изследване на клекти от букална лигавица се отчита наличието на допълнителната полова хромозома (телце на Бар) и кариотипизирането показва 47, ХХY.

 

Лечението на хипогонадизма включва доживотна заместителна терапия при лицата с ниски андрогени. Обикновено тестостерон интрамускулно на 2-4 седмици, но има и други форми на приложение. Това осигурява нормално вторично полово развитие, но не коригира безплодието.