Сифилисът е хронично заболяване, засягащо целия организъм. Предава се предимно по полов път, от микроорганизмът Treponema pallidum. Първият описан случай на екстрагенитално (извън половата система) предаване на инфекцията в България е чрез целувка, а статията носи заглавието – „Една отровна целувка на софийската гара”. Авторът е д-р Христо Стамболски, който посвещава статията на българската младеж.


Учените все още не са стигнали до единна хипотеза за появата на заболяването, но е доказано, че е съпътствал човечеството от зараждането на цивилизацията. През периода на колонизации в Америка европейците разпространяват причинителя на едрата шарка и голяма част от коренното население загива, поради напълно непознатата за организма им инфекция. От своя страна колонизаторите пренасят обратно причинителя на сифилис, който до този момент не се е срещал в Европа.


Друг интересен факт е, че сифилисът е диктувал модата през 17 и 18 век. Причината е била, че дрехите и аксесоарите са имали за цел прикриване на кожните промени, следствие на заболяването.



Промените по лицето са били прикривани с воалетки. Засягане на космените фоликули, което се е последвало от оплешивяване на засегнатите части от капилициума са се прикривали с перуки. Симптомът е наричан още сифилитична плешивост и се проявява през втория късен период на заболяването. Могат да бъдат засегнати миглите, брадата, космите под мишниците и гениталиите (областта на половите органи). Засягането на космите бива огнищно – на петна и дифузно – обхваща широки области от тялото. Има и смесена форма, която е комбинация от двете. 


Специфични са обривните единици по дланите на ръцете, които са прикривани с ръкавици. Един от характерните симптоми е появата на т. нар. огърлица на Венера, която предствлява апигментни (обезцветени) петна по шията и деколтето, които са били прикривани с високи яки.


Инкубационен период на заболяването е средно 21 дни, но може да варира между 1 седмица и три месеца. Важно е да се отбележи, че приемът на антибиотици удължава инкубационния период и може да „маскира” симптомите на заболяването. По този начин клиничните симптоми могат да останат непроявени, но заразените да предават инфекцията на своите партньори.


Сифилисът протича в няколко стадия – първичен, вторичен и третичен. По време на първичния период в мястото на проникването на спирохетата се получава язва, която се означава като първичен афект. В него се размножава голямо количество от причинителя. След няколко седмици до месец се развива т. нар. вторичен сифилис, който е най-заразната фаза на заболяването. Най-характерното са появата на розеоли – червени петна по тялото, в които се размножават голямо количество спирохети. По време на тази фаза всички кръвни изследвания са силно положителни и болният е силно заразен.


Мукозни плаки са друг симптом, който е характерен – засягат се устната кухина и гениталиите. Представляват рязко отграничени, плоски пъпки с гладка повърхности плътна основа, които не болят и не са възпалени. Понякога повърхността им може да бъде разранена, или да се сливат в по-големи плаки. В някои случаи до язви, които са силно заразни.


Латентният или скрит сифилис се характеризира с липсата на клинична изява, освен остатъчни явления от предишни обриви, но през този период болните са заразни и опасни. 


Злокачествен сифилис е форма на заболяването, която сега се среща много рядко и е признак на намален имунитет (при лица със СПИН, туберкулоза, страдащи от наркомания, алкохолизъм и др.). Характерен е късият инкубационен период, а горепосочените обриви са разнообразни, повече на брой и не заздравяват, преобладават язвите по кожата и по лигавиците. Общто състояние е увредено.