Първа част на материала

 

Диагностициране
Основната част от диагностиката на заболяването са серологичните тестове, които доказват наличието на антитела спрямо бледата трепонема в серума на болните от сифилис.

За проследяване на ефекта от проведената терапия се използват 2 групи тестове - неспецифични (класически, липоидни, кардиолипинови) и специфични (трепонемни).

Стандартните тестове за откриване на сифилис, регистрират реакцията на организма към инфекцията, но не и действителният причинител за нея. Затова те са известни като не-трепонемални тестове. Въпреки че тези тестове са изключително ефективни за диагностика и откриване на сифилис, те могат да отчетат и фалшиви резултати за наличие на инфекция, какъвто риск има и при заболявания като лимфома, морбили, варицела, малария, туберкулоза и ендокардит.

Затова резултатите от всеки положителен не-трепонемален тест задължително се потвърждават или отхвърлят чрез провеждането на трепонемален тест. Той установява наличието на микроорганизми, които причиняват сифилис.

Тези трепонемални тестове автоматично засичат реакцията на имунната система към микроорганизмите Treponema pallidum. Ранното откриване на шанкъра, началният стадий на заболяване, е възможно посредством микроскопско изследване на секрет от появилата се язвичка. Тъй като Treponema бактериите се изолират изключително трудно, диагнозата и лечението се осъществяват на база външните белези на шанкъра.

Диагностицирането на сифилиса се усложнява допълнително от факта, че причинителят на заболяването не може да бъде отглеждан в лабораторни условия, поради което не съществува и ясна база за сравнение.



Методи на лечение
Колкото по-рано започне лечението на заболяването, толкова по-ефективно ще бъде то. Пациентите, провеждащи курс на лечение, трябва да се въздържат от сексуални контакти с нови партньори до завършването му.

Лечението на сексуалните партньори е от изключително значение, за да бъде избегнато повторно заразяване.

Съвременното лечение на сифилис се провежда с пеницилинови препарати, които могат да бъдат приложени под различни форми. Продължителността на антибиотичния курс зависи от стадия на заболяването. Прилагането на други антибиотични средства е допустимо единствено когато е доказана свръхчувствителност към пеницилин. В такива случаи алтернативно лечение може да бъде проведено с Erythromycin или препарати от тертрациклиновата група. Около 24 часа след началото на лечението, пациентът със сифилис вече не е заразен.

В по-редки случаи болните не реагират на стандартната доза пеницилин. Поради тази причина е важно пациентите да бъдат периодично изследвани чрез кръвен тест за сифилис, за да бъде установено със сигурност, че причинителят на болестта е напълно унищожен.

С прилагане на адекватно лечение, сифилисът е лечим, независимо от стадия на развитие на болестта. В последната фаза на болестта обаче, уврежданията, нанесени на вътрешните органи от бактерията-причинител, са необратими.


Как да се предпазим от болестта?
Отворените ранички при заболяване от сифилис са видими и обикновено заразни през активните фази на инфекцията. Трябва да се избягва контакт с тези инфектирани ранички, тъй като секретът, който те съдържат, може да разпространи болестта.

Както при повечето предавани по сексуален път заболявания, употребата на презерватив по време на полов акт дава възможност за предпазване от сифилис.

Редовното изследване, както и лечението на ранните стадии на болестта са метод за превенция срещу нейното по-нататъшно развитие. А тестването и лечението на сифилис в началото на бременността при жените, намалява риска от предаване на заболяването на потомството.