Въпреки че не може да се каже, че порнографията е наркотик, тя има ефекта на такъв, оказва се. Порно изображенията активират същата мозъчна зона при хората с натрапливо сексуално поведение или сексуално зависимите, като приема на опиати при наркозависимите, твърдят психиатри от Кейбриджкия университет в сп. PLOS ONE.

 

По аналогия на наркотичната или алкохолната зависимост, при сексуалната са налични затруднения с контрола на собственото поведение, свързано с удовлетворяване на сексуалното желание. Заради това тези "болни" имат безразборни полови контакти и ескалацията на желание за секс при преглед на порнографски материали изглежда логично.


 

Според изчисления всеки 25-ти човек страда от натрапливо сексуално поведение, въпреки че някои специалисти категорично отричат съществуването му. Липсва и признато описание от академичната общност.

 

Въпреки това "диагнозата" е поставяна на хора, като Дейвид Духовни, познат от сериала "Досиетата Х".

 

В изследването си психиатрите наблюдават 19 сексуално зависими мъже и 19 доброволци без такива отклонения в поведението.

 

Сексуално зависимите от най-млада възраст започват да изпитват затруднения  да контролират собственото си поведение при мисъл за полово сношение, коментира един от водещите автори д-р Валери Вун, което и афектира личния им живот, създавайки негативен образ сред околните им.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Посредством ядрено-магнитна томография учените наблюдават дейността на мозъка при сексуално зависимите и доброволци при гледане на порно филм или спортно предаване. Три зони, всичките част допаминергичната система в главния мозък, се активират при сексуално зависимите: лимбичният (вентралният) стриатум, който е познат като "центъра на възнаграждението", дорсалната част на предния сингуларен кортекс, която се задейства при предусещане на удоволствието от наградата и зависимостта към наркотици и амигдалата, която има ключова роля за преценката значимостта на събитията и възникването на емоциите.

 

Прилики между групите на сексуално зависимите, наркозависимите и доброволците без пристрастеност се откриват между първите две и никак при останалите комбинации. Това не означава обаче , че мозъчно сканиране трябва да се предприема за диагностициране на несъществуваща болест, подчертават изследователите.