С термина сексуална дисфункция при жените се означават персистиращи поне 6 месеца проблеми със сексуалното желание, невъзможност за предизвикване на възбуда и достигане до оргазъм (аноргазмия) или болка, появяваща се при полов акт (диспареуния). Трудностите могат да се дължат както на съществуващ здравословен проблем, така и на психологически проблем в отношенията между партньорите. Каквато и да е причината за появата на сексуална дисфункция, състоянието влие съществено върху живота на жената, поради което своевременното разрешаване на проблема е от съществено значение за пълноценния ѝ живот.

 

Причините за сексуална дисфункция при жената могат да се разделят в няколко групи:


 

1. Хормонални причини – ниските нива на естрогени при настъпване на менопауза водят до намалено сексуално желание и вагинална атрофия, водеща до вагинална сухота и трудности в осъществяването на полов акт. Хормонални промени при жените настъпват още по време на бременност, непосредствено след раждане и по време на кърмене. Много жени по време на бременност съобщават за намалено либидо, а след раждане резкият спад в нивата на естрогени и прогестерон, както и непрестанните грижи за новороденото, естествено водят до понижено сексуално желание;

 

2. Физични причини – към тази група се отнасят конкретни заболявания, чиято патофизиология или терапия, може да доведе до сексуални смущения. Към тези заболявания се отнасят бъбречната недостатъчност, злокачествените заболявания, множествена склероза, нарушения на сърдечно-съдовата система, както и проблеми с пикочния мехур. Медикаменти от групите на антидепресантите, антихипертензивни медикаменти, химиотерапевтици и др. имат като нежелана реакция понижаване на либидото;


3. Психологични и социални причини – депресия, тревожност, свързана с предстоящо раждане, проблеми в отношенията с настоящия партньор, неприятни сексуални изживявания в миналото, сексуално насилие, неувереност и лични комплекси.

 

Намаленото сексуално желание или фригидитет е състояние, което се развива при жени, имали допреди това нормален сексуален живот. Определя се като повтаряща се липса на сексуални фантазии или липса на сексуално желание. Най-честите причини за намалено либидо са психологични, по-рядко имат хормонален характер – напр. при първични или вторични нарушения на надбъбречната функция.

 

Нарушението на възбудата е състояние, при което пациентката има сексуално желание, но поради различни причини, водещи до вагинална сухота, тя не може да достигне до състояние на полова възбуда и половият акт е силно болезнен. Към сексуалната дисфунция се отнася и липсата на възможност за достигане до оргазъм (аноргазмия). Причините за аноргазмия могат да бъдат свързани с недостатъчен опит, недостатъчна сексуална стимулация или да са психологично обусловени.

 

Друга форма на сексуална дисфункция е появата на болка при полов акт – диспареуния. С термина апареуния се означава невъзможността за осъществяване на полов акт. Чести причини за болезнен полов акт са недостатъчната възбуда, лезии на вулвата, хипоплазия или аплазия на влагалището, големи вагинални тумори, възпалителни заболявания на гениталния тракт и др.

 

Най-честите симптоми на сексуална дисфункция при жените са понижено либидо, диспареуния, невъзможност за достигане на оргазъм, намалена полова възбуда. Поставянето на диагноза се случва след преглед при акушер-гинеколог, съпроводен от подробно снета анамнеза за типа на оплакванията, тяхната продължителност, психологическото състояние на пациентката, тазово изследване, взимане на секрет за цитонамазка и за микробиологично изследване, ултразвуков преглед за изключване или потвърждване на органични промени и др.

 

Лечението на сексуална дисфункция при жените зависи от породилата го причина. При хормонални смущения в резултат на менопауза акушер-гинеколог може да назначи включване на локална или системна хормонална терапия, съчетана с използване на овлажняващи средства – лубриканти. Съществуват два медикамента, одобрени от агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) за лечение на понижено сексуално желание при пременопаузални жени – флибансерин и бремеланотид.

 

Хормоналните промени по време на бременност и след раждане са временно явление и не се нуждаят от конкретна терапия. Когато състоянието е свързано с психологичен проблем, е нужна консултация с психолог или психотерапевт за изясняване и терапия на травмата.

 

Библиография:

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/female-sexual-dysfunction/diagnosis-treatment/drc-20372556