Какво представлява оралната хламидия?

Хламидията е най-честата полово предавана болест сред хората на възраст от 15 до 29 години. Тя се причинява от бактерия, известна като Chlamydia trachomatis, която може да се предава от един човек на друг чрез вагинален, анален и орален секс. Когато инфекцията (хламидиаза) засегне устата или гърлото, състоянието се нарича орална хламидия.

 


Хората често подозират, че имат хламидия, когато изпитат симптоми, свързани с гениталиите и пикочните пътища като болезнено уриниране или вагинално течение. Но засегнатите лица, които се заразяват с хламидия чрез орален секс, невинаги свързват симптомите с болестта, защото те могат лесно да бъдат приписани на други състояния.

 

Какви са симптомите хламидията, засягаща устната кухина?

В повечето случаи хората, страдащи от орална хламидия не изпитват симптоми. Единственото оплакване, което могат да имат, е възпалено гърло, което е възможно да бъде объркано с множество други състояния от алергии и настинки до стрептококова инфекция в гърлото или киселинен рефлукс. Когато симптомите на орална хламидия се развият, те често включват:

  • Възпалено гърло;
  • Зачервяване в устата или устната кухина;
  • Подути сливици;
  • Подути лимфни възли на шията;
  • Подутини по езика;
  • Болка в устата;
  • Рани в устата;
  • Бели петна в задната част на гърлото или сливиците;
  • Рани около устните;
  • Лека температура;
  • Умора

Хламидията може да отнеме от една до три седмици след сексуален контакт, за да бъде развита, което е друга причина, поради която мнозина не правят връзката между техните симптомите и тази инфекция.

 

Какви са усложненията от хламидията, засягаща устната кухина?

Оралната хламидия понякога може да доведе до вторични орални инфекции. Тъй като организмът е толкова зает да се бори с хламидията, той е по-малко способен да се бори с други инфекции, които допринасят за заболявания на венците като гингивит и пародонтоза. Болката в зъбите, кървенето на венците и загубата на зъби са сред усложненията на тези заболявания.

 

Хората с орална хламидия могат да предадат инфекцията на други хора. В зависимост от това коя част от тялото е засегната, хламидията може да доведе до усложнения като:

Освен това наличието на хламидия увеличава риска от инфекция с ХИВ. Това е така, защото хламидията предизвиква възпалителен отговор, който привлича белите кръвни клетки, наречени CD4 + Т-лимфоцити, които са помощни Т-клетки (Т-хелпери), към мястото на инфекцията. Това са клетките, които ХИВ цели да инфектира. Поради тази причина хламидията в крайна сметка "помага" на ХИВ да установи инфекция.

 

Как става заразяването с хламидия, засягаща устната кухина?

Човек може да се зарази с хламидия, засягаща устата и гърлото, като прави орален секс със заразен с хламидия човек. Това включва орално-пенилен секс, орално-вагинален секс и орално-анален секс.

 

Chlamydia trachomatis може също да бъде предадена от гърлото на човек с хламидия до пениса на някой без инфекция. Интересно е, че изследванията показват, че е малко вероятно хламидията да бъде предадена от гърлото към вагината или ректума при орален секс. Всички настоящи доказателства сочат, че хламидията не може да се предава чрез целувка.

 

Оралната хламидия е много по-рядко срещана от гениталната. Изследванията показват, че около 10% от хората, които са лекувани за полово предавани болести, имат генитална хламидия, но само около 1,5% имат орална хламидия.

 

Как се диагностицира хламидия, засягаща устната кухина?

Изследването на проба, взета с тампон е най-точният начин да бъде установено наличието на орална хламидия. След вземането на проба от устата и гърлото с тампон, тя се изпраща пробата в лаборатория за оценка, използвайки технология, известна като тест за амплификация на нуклеинова киселина (Nucleic Acid Amplification Test, NAAT).

 

NAAT или PCR e вид диагностичен тест, който открива наличието на генетичен материал (нуклеинови киселини) на бактерии (или в други случаи, вируси). Тестът е чувствителен дори към малък брой бактерии и обикновено може да даде резултати в рамките на един до два дни.

 

Тампоните, необходими за изследването могат да бъдат използвани и за вземане на секрет от вагината, шийката на матката или ректума. В допълнение, NAAT технологията се използва за откриване на Chlamydia trachomatis в проба от урина.

 

Изследването за хламидия, засягаща друга част на тялото, освен гениталиите или ректума, не е рутинна част от скрининга на полово предавани болести. Това обяснява защо оралните полово предавани болести често остават недиагностицирани и нелекувани.

 

В какво се състои лечението на орална хламидия?

Оралната хламидия се лекува с антибиотици, точно както гениталната или аналната хламидия. Съществуват няколко лечения, препоръчани от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC):

  • Предпочитано лечение: 100 милиграма (mg) доксициклин, приеман през устата два пъти дневно в продължение на седем дни;
  • Алтернативно лечение: 1 грам (g) азитромицин, единична доза, приеман през устата, последван от 500 mg левофлоксацин, приеман през устата веднъж дневно в продължение на седем дни

След приключване на лечението сексът трябва да бъде избягван за не по-малко от седем дни. Ако пациентът бъде диагностициран с хламидия, всички негови сексуални партньори трябва да бъдат информирани и лекувани за заболяването. Реинфекцията с хламидия повишава риска от усложнения като тазово-възпалителната болест и извънматочна бременност.

 

Референции:
1. Centers for Disease Control and Prevention. Chlamydia statistics
2. Chow EP, Fairley CK. The role of saliva in gonorrhoea and chlamydia transmission to extragenital sites among men who have sex with men: new insights into transmission
3. American Sexual Health Association: National Chlamydia Coalition. How is chlamydia transmitted?
4. MedlinePlus. Chlamydia infections