Въпреки че до неотдавна сексуалното пристрастяване се приемаше по-скоро като нескопосано извинение за лудориите на разюзданите ТВ звезди, нови проучвания показват, че то наистина е разстройство на психиката. Предстои дори включването му в „библията“ на Американската психиатрична асоциация – Диагностичното и статистическо ръководство за умствени разстройства.

 

Досега учените се опитваха да дадат дефиниция за понятието хиперсексуалност – друг термин, означаващ пристрастяване към секс.


 

Според специалистите правенето на много секс само по себе си не означава наличието на хиперсексуалност. По-скоро, хиперсексуалност е налице, когато сексът се прави с цел справяне със стреса, при което сексуалната свръхактивност затормозява ежедневните дейности.

 

Изследователите от Калифорнийския университет подчертават, че не се опитват да превърнат ежедневни дейности като правенето на секс или гледането на порнография в умствени разстойства. Резултатите от изследването ще бъдат изпратени на Американската психиатрична асоциация.

 

Клиницистите достигат до дефиницията за хиперсексуалност - отделяне на прекалено много време на сексуални фантазии, пориви или поведение, продължаващи повече от шест месеца, които затормозяват личния живот или работата и не са предизвикани от злоупотреба с алкохол или наркотици – след изследване на 200 души, които са били настанени в психиатрична клиника без да знаят защо.

NEWS_MORE_BOX

 

От тях, 150 имат анормално сексуално поведение, а 50 злоупотребяват с наркотици.

 

Лекарите приканват пациентите да обяснят кои елементи в поведението им са най-проблематични според тях самите – мастурбиране, гледане на порнография, правенето на секс, киберсекс, телефонен секс или посещаването на стриптийз клубове.

 

Повечето от диагностицираните с хиперсексуалност, 134 души, определят мастурбирането и порнографията като най-проблемни. Някои от тях дори са загубили работата си поради неспосбността да се въздържат на работното място.

 

Колкото до аргумента, че поставянето на такава диагноза може да се превърне в извинение за изневяра, д-р Рийд – изследовател от Калифорнийския университет, обяснява, че диагнозата не способства избягване на последствията, но помага, ако засегнатият потърси помощ и лечение на проблема си.

 

В момента д-р Рийд иска да установи колко разпространено е пристрастяването към секс и дали страдащите имат изменения в мозъка, подобни на тези при хора с други пристрастявания.