Какво представляват хламидия и гонорея?

Както хламидията, така и гонореята са инфекции, предавани по полов път, които могат да заразят области в човешкото тяло, като уретрата (тръбата, която отвежда урината от пикочния мехур), очите, гърлото, влагалището, женските репродуктивни органи (фалопиеви тръби, маточна шийка, матка), ректум. Въпреки че някои от симптомите може да се припокриват, много хора изобщо не изпитват никакви симптоми (асимптоматични) и при двете инфекции.

 


Може да бъде трудно разграничaването на хламидиаза или гонорея само по симптомите. За да бъде предписано ефективно лечение, инфекциите, предавани по полов път, трябва да бъдат диагностицирани от специалист.

 

Какви са приликите между хламидия и гонорея?

Хламидиазата и гонореята не се причиняват от един и същ патоген, въпреки това има редица прилики между инфекциите, включително в това как се предават и диагностицират, както и в усложненията от тях, ако не бъдат лекувани.

 

Предаване

 

Бактерията, причиняваща хламидиаза (Chlamydia trachomatis), и бактерията, причиняваща гонорея (Neisseria gonorrhoeae), могат да бъдат открити както в семенната течност, така и във вагиналните секрети. Предаването на всяка от инфекциите между хора може да възникне по време на:

  • Вагинален секс;
  • Орален секс;
  • Анален секс;
  • Раждане (при което предаването става от майката на бебето).

Диагноза

 

Диагностичните изследвания за хламидия или гонорея са много сходни. За изследване за хламидия при жените се използва тампон за вземане на проба от влагалището или шийката на матката. Може да бъде използвана и проба от урина.

 

За изследване на мъжете може да бъде използван тампон за вземане на проба от уретрата (тръбата, която позволява на урината и спермата да излизат от тялото) или проба от урина.


При всеки, който е изложен на риск от хламидийна инфекция в ануса или гърлото, може да бъде взет ректален или гърлен секрет. Вземането на проби, използвани за тестване за инфекция с гонорея, става по същия начин.

 

Възможни усложнеия от нелекуваните инфекции

 

Въпреки че някои хора може да имат инфекция с хламидия или гонорея, без да знаят за това, тя няма да премине без лечение. Някои от дългосрочните увреждания на двете инфекции са сходни и включват:

  • Безплодие;
  • Тазово-възпалителната болест;
  • Рискове при бременност, като преждевременно раждане, в случай на хламидия;
  • Възпаление или фиброза в гениталната област;
  • Артрит, който е свързан с подуване на ставите (реактивен артрит в случай на хламидия) и може да се разпространи в други части на тялото (гонококовият артрит е свързан с гонорея)

Какви са разликите между хламидия и гонорея?

Въпреки че хламидията и гонореята имат много общи черти, съществуват и някои разлики между двете инфекции, главно в симптомите и лечението.

 

Симптоми

 

Човек, който има инфекция с хламидия или гонорея, може да не знае, че я има, защото няма симптоми. Ако се появят симптоми, те може да са малко по-различни в зависимост от вида на инфекцията.

 

Симптомите на хламидиите могат да включват:

  • Болка по време на секс;
  • Кървене между менструалните периоди;
  • Парене или болка по време на уриниране;
  • Подути тестиси;
  • Болка в ануса, кървене или изтичане на секрет (при ректални инфекции);
  • Вагинално течение, което може да е жълто и със силна миризма;
  • Бял/воднист секрет, изтичащ от пениса

Симптомите на гонорея могат да включват:

  • Нетипично течение от пениса или влагалището, което може да бъде жълто, зелено или бяло;
  • Кървене между менструалните периоди;
  • Парене или болка по време на уриниране;
  • Болка или подуване на тестисите

Гонореята може също да засегне ануса и гърлото. В ануса симптомите могат да включват сърбеж около областта, отделяне на секрет или болка. Симптомите в гърлото са редки и могат да включват само възпалено гърло.

 

Какво е лечението при хламидия и гонорея?

И двете инфекции се лекуват с антибиотици, но не и с едни и същи лекарства. Хламидиазите се лекуват с доксициклин, приеман перорално два пъти на ден в продължение на седем дни. Алтернативните лекарства също се приемат през устата и могат да включват единична доза азитромицин или левофлоксацин, веднъж дневно в продължение на седем дни.

 

Лечението на гонорея варира. Някои щамове на гонорея вече са резистентни към някои антибиотични лекарства, които преди са били ефективни. За инфекция в уретрата, шийката на матката, гърлото или ректума:

  • Ще бъде приложена една инжекция цефтриаксон (количеството на лекарството може да варира в зависимост от теглото на пациента);
  • Хората с алергии към цефтриаксон могат да получат една инжекция гентамицин и единична перорална доза азитромицин;
  • Ако не е възможно поставянето на инжекция с цефтриаксон, може да бъде приложена единична перорална доза цефиксим;
  • Ако инфекцията с хламидия не е изключена, лицето трябва да бъде лекувано и за хламидия с доксициклин.

Не е необходимо изследването за инфекция веднага след завършване на лечението (освен ако инфекцията не е в гърлото или е налична бременност). Въпреки това, повторно изследване три месеца след лечението се препоръчва за всички пациенти.

 

Разумно е избягването на секс, докато лечението не приключи и всички сексуални партньори на пациента не са завършили своето лечение за хламидия или гонорея. Това намалява риска от повторно заразяване и предаване на инфекцията на други хора.

 

Има ефективни начини за намаляване на риска от предаване на инфекциите, включително чрез използване на презервативи, редовно тестване за инфекции, предавани по полов път и познаване на сексуалните партньори.

 

Референции:
1. American College of Obstetricians and Gynecologists. Chlamydia, gonorrhea, syphilis
2. Centers for Disease Control and Prevention. Chlamydial infection-sexually transmitted disease treatment guidelines, 2021
3. Cyr SS. Update to CDC’s treatment guidelines for gonococcal infection, 2020
4. Verywell Health. How to Differentiate Chlamydia and Gonorrhea