Аналният секс създава особено по-висок риск от трансмисия на различни инфекции в сравнение с други видове сексуални актове.
Основните рискове при този акт идват от особеностите на аноректалната мукоза – поначало тя няма добра лубрикация и дебелината на лигавицата не предвижда високи съпротивления. При анален секс лесно се травматизира и досегът с подлежащите тъкани и кръв създава условия за по-лесна трансмисия на инфекции и у двата партньора.
Според някои източници при анален секс рискът за заразяване с ХИВ е 30 пъти по-висок. Освен това трябва да се има предвид и богатата микробиота в аноректалната лигавица, която при попадане в мъжката уретра може да причини различни инфекции (E.coli, Enterococcus faecalis – простатити, уретрити и др.). При мъжете по-голямата дължина на уретрата се свързва с по-добро отмиване на попадналите бактерии при уриниране, и все пак аналният секс създава голям риск от колонизация на пикочните пътища.
От сексуално-трансмисивните инфекции при анален секс често срещани са: хламидии, генитален херпес, папилома, гонорея, хепатит B, ХИВ, сифилис и др. Срещат се и различни инфекции при оро-анален секс – E.coli, хепатит А, хепатит Е и др. Изключително опасна е транзицията от анален към вагинален и орален секс, която може да доведе до развитието на сериозни инфекции.
Други рискове при практикуването на анален секс са свързани с кървене, поради руптуриране на хемороиди, разкъсвания по лигавицата и много рядко перфорация. С течение на времето при чести анални сношения се наблюдава разхлабване на външния анален сфинктер и фекална инконтиненция. Това може да се коригира до известна степен с упражнения на Кегел за подобряване тонуса на сфинктера. Механичното дразнене на лигавицата създава риск от възникване на мотилитетни нарушения (диария, коремни болки, флатуленция, метеоризъм).
Аналният секс може да доведе до уретрити, простатити и други пикочо-полови инфекции при мъже, които при усложнения могат да предизвикат орхит, епидидимит и стерилитет. Причинителите могат да бъдат по-често коменсали, които са част от чревната микробиота, но гонореята, хламидията и др. инфекциозни причинители също могат да причинят простатит и уретрит. Може да се наблюдава болка и парене при уриниране, чести позиви за уриниране, трудно иницииране на уриниране, нарушена струя, ректална болка и др.
Аналната инфекция с човешки папилома вирус (HPV) се среща по-често при имунокомпроментирани пациенти (ХИВ), практикуващи анален секс. Може да се наблюдава и автоинокулация от вулварни кондиломи в перианалната област. Използването на кондом драстично понижава риска от трансмисия, но не го елиминира напълно – възможно е заразяване при кожен допир. Наблюдават се надигнати лезии, които могат да бъдат придружени с ректално кървене и секреция, сърбеж и др. При аноскопия може да се наблюдават лезии и в аналния канал.
Гонореята се причинява от грам-отрицателния диплокок Neisseria gonorrhoeae. Традиционно тя се проявява с парене при уриниране, болка, гнойна секреция, но до половината от жените нямат симптоми. Ректалната гонорея често е безсимптомна. Според едно проучване сред мъжки гей-двойки при 84% от пациентите нямало симптоматика. Може да се наблюдава перианален сърбеж, тенезъм, констипация, гнойна и кървава секреция и др.
При ректалната хламидия може да се наблюдава проктит, коремни болки, гнойна и кървава секреция, перианални и ректални улцерации и др. Клиничната картина може да имитира Крон, поради наличието на хронична диария и перианални фистули.
При аноректалния сифилис в първата фаза се наблюдава аноректална улцерация, която е силно болезнена и се възстановява до няколко седмици без лечение. При вторичния ректален сифилис може да се наблюдава ректална формация, condylomata lata, части от лигавицата във фецеса, генерализиран обрив, температура, лимфаденопатия. Без лечение симптомите отшумяват за 3-12 седмици. Третичният ректален сифилис се проявява с тежки улцерацивни гуми.
Аналният секс създава редица рискове за двамата партньори и се характеризира с повишен риск от трансмисия на различни бактериални, вирусни и гъбични инфекции. Анатомията и физиологията на аноректалната лигавица, нейната по-слаба стена, липсата лубрикация и множеството фекални бактерии допринасят за това. Лубрицирането, добрата хигиена и ползването на кондоми драстично намалява риска от различни инфекции, но не го елиминира напълно.
