Дорпреди 20 години темата за предменструалния синдром (ПМС) все още не се обсъждаше открито, въпреки че терминът е бил използван за първи път през 1931. Именно тогава английският психиатър Робърт Франк съобщил, че е наблюдавал засилени емоционални и психологически реакции при жените по време на втората фаза на менструалния им цикъл. Предменструалния синдром се наблюдава обикновено между 20 и 40 годишна възраст, като според статистиките всяка трета от четири жени страда от него под една или друга форма – от леко неразположение до тежко състояние, водещо до ограничавне на ежедневната дейност.
Въпреки множеството проучвания и различни хипотези по темата, експертите все още не са единодушни за характера на ПМС. Известни са повече от 40 теории, никоя от които не е доказана категорично.
Хормони – най-широко разпространеното обяснение за синдрома, което е предложено още от самия Франк. В действителност, през последната седмица от цикъла в кръвта е нарушен балансът на естроген и прогестерон, което води до някои характерни за ПМС проблеми.
В случаите, когато синдромът в действителност се дължи на хормонален дисбаланс, състоянието може да се овладее с допълнителен прием на хормонални препарати.
Друга, придобила широка популярност теория е тази за водната интоксикация, обясняваща появата на ПМС с нарушение на водно-солевия обмен в тялото .
Известни са още теорията за бери-бери - липса на витамини В6, Е, магнезий, калций и цинк, психосоматичната теория и много други.
Повече за ПМС, можете да видите тук.
