Основни неконтрацептивни ползи на оралните контрацептиви: (Към първа част на материала)

 

  1. Дисменорея - болезнена менструация. Всички орални контрацептиви имат ефект върху дисменореята, тъй като потискат  пролиферацията (разрастването) и хиперваскуларизацията (повишеното образуване на ендомертиални съдове) на ендометриума, поради ефекта си за блокиране на овулацията. При ановулаторни цикли (такива, които не се предшествани от овулация) при жени, които не изпозват хормонални контрацептивни средства и самата менструация е слабо болезнена. 
  2. Полименорея - обилна менструация. Хормоналните контрацептиви поддържат лигавицата ниска, което води до оскъдно генитално кървене. Подходящи са за млади момичета в първите години след настъпването на менархе (първата менструация). При тях поради незрялост на оста хипоталамус- хипофиза- яйчник често пъти първата и последващите менструации са много обилни и могат до доведат и до анемия. Лечението продължава от три до шест месеца, а при необходимост и по- дълго.
  3. Периовулаторни (около овулацията) и постменструални маточни кръвотечения. Наблюдават се при жени около 35-годишна възраст и могат да се дължат на естрогенов дефицит, на дефицит на жълтото тяло, което се образува на мястото на пукнатия фоликул и произвежда прогестерон, както и на наличието на ановулаторни цикли - ментруация (псевдоменструация) без предшестваща овулация. При приемането на комбинирани орални контрацептиви, се внася балансирано количество естрогени и гестагени, което води до лечение на състоянието. Резултатът от хормоналните контрацептиви в този случай се постига през втория месец на приема.
  4. Стерилитет. Когато в продължение на поне три месеца се потиска оста хипоталамус - хипофиза- яйчник от приема на хормонални таблетки, след спирането им се наблюдава „бурна“ реакция със зреене понякога на повече от един Граафов фоликул и възможност за двуплодна бременност. Това показва, че хормоналните контрацептивни средства iа подходящи и за лечение на някои форми на стерилитет.
  5. Пременструален синдром. Повечето от оплакванията се дължат на ретенция (задръжка) на течности в организма, главоболие, отоци, мастодиния (болезненост в гърдите), депресивни състояния. В някои контрацептиви се съдържат 17 алфа спиронолактонови деривати, които освен, че имат близки ефекти до тези на естествените гестагени, имат и диуретично действие.
  6. Поликистозна болест на яйчниците. Жените с поликистозна болест на яйчниците имат по-малко от осем истински менструални цикъла в година, тъй като при тях поради наличната поликистоза, яйчниците не овулират. Освен това често заболяването се съчетава с акне, себорея, хипертрихоза (увеличаване на лануго - мъховидните косми по тялото) и приема на орални хормонални средства води до намаляване на тези съпътстващи заболяването симптоми, поради наличната гестагенна съставка в тях. След спиране приема на таблетките, отпада блокиращото действие върху синтеза на ендогенни хормони на жената, което води бурна рекция на синтез на хормони, настъпва овулация и желана бременност.
  7. Ендометриоза. Изпозва се прием на орални контрацептивни средства в случаите, когато ендометриозното огнище е малко, или съчетание на медикаментозно и хирургично лечение при по-голямо огнище. Лечението само с орални контрацептиви е недостатъчно в тези случаи, но със сигурност значително се намалява наличното ендометриозно огнище. Наблюдава се и ефект на натрупване, тоест колкото по-дълго се използват хормоналните контрацептиви, толкова по-добър е ефектът върху ендометриозата.
  8. Функционални овариални кисти. При жени, които имат склонност да не „пукат“ фоликула, а той да персистира под формата на функционална (фоликуларна) киста, използването на хормонални контрацептиви е много удачно, поради потискане растежа на фоликулите и блокиране на овулацията.
  9. Ектопична бремменност. Това е бременност, която се развива извън матката. При изполването на вътрематочен песар, като метод за контрацепция, рискът по отношение на ектопична бременност не е понижен, докато при употреба на хормонални контрацептиви, случаите на ектопична бременност са по-скоро медицинска екзотика.
  10. Карцином на ендометриума. Има множество проучвания, които доказват, че жените използващи, или използвали хормонални контрацептивни средства по-рядко боледуват от рак на ендометриума. Това се дължи на снижаване на броя на митозите, особено в пролиферативната фаза на ендометриума, а това води до превенция от ендометриална атипична хиперплазия, която е в основата на рака на ендометриума.
  11. Карцином на яйчника. Липсата на овулация оказва превенция върху яйчниците по отношение на развитие на овариален карцином. Установено е, че „слабото“ място на яйчника и мястото откъдето може да се развие малигнен процес е именно там, където се пука фоликулът. Намаляването на броя на овулациите през фертилната възраст на жената, понижава този риск. Рискът за развитие на овариален карцином е по-нискък при раждали и при кърмещи жени и се основава на същия принцип - липсата на овулация.
  12. Бенигнени заболявания на гърдата. Повишеното ниво на естрогени при жени с ановулаторни цикли - например при поликистозна болест на яйчника, създава предпоставка за дуктална хиперплазия на млечната жлеза. Приемът на комбинирани орални контрацептивни средства, внася балансирано количество хормони в женския организъм и това има известна превенция върху тези заболявания.

 


Едни от най-сериозните негативи на комбинираните орални контрацептивни средства е, че повишават риска от тромбоза на съдовете, поради снижаване количеството на коагулационния инхибитор- антитромбин 3. Поради тази причина не се изписват на жени след 35-годишна възраст, или се изписват, но при по-строг контрол в сравнение с по-младите пациентки. Рискът за тромбообразуването се свежда до този преди прием на таблетките около един месец след прекратяването им.

 

При използване на хормонална терапия само с естрогени, се повишава рискът от рак на ендометриума, както и от рак на млечната жлеза. Поради тази причина при жени навлезли рано в менопауза - преди 40-годишна възраст, както и при посткастрационен синдром (болестно или оперативно отстраняване на гонадите - яйчниците), се препоръчва прием на комбинирани хормонални средства с наличие на естроген и гестаген, който да има протективно действие. Изборът и дозирането на хормоналните контрацептивни препарати е индивидуален за всяка пациентка. Когато се появят странични ефекти, което при новите хормонални контрацептиви е сравнително рядко, може да се смени медикаментът, или да се премине към друг метод на контрацепция, но след консултация с гинеколог.