Пониженото либидо или желание за сексуални контакти е едно от най-разпространените оплаквания, водещи хората до консултации с психолози и сексолози. Множество фактори играят роля в нивата на сексуално желание - то няма константна величина и се променя често под влиянието на: климатични промени, хормонални флуктуации, здравословно състояние, настроение, личен опит, социални фактори, както и често пренебрегваната динамика на връзката между двама души. 
 
Либидото е строго индивидуална характеристика за всеки отделен човек и дори при двойки, които са заедно от дълго време, понякога настъпват несинхронизирани покачвания и спадове на желанието. Липсата на комуникация и свободно заявяване на предпочитанията за честота на сексуалните контакти могат силно да навредят на интимните отношения. 
 
Ако едната „половинка“ от двойката изпитва по-силен нагон, особено в период на понижено либидо на партньора, често секса е незадоволителен и за двамата. Това води до допълнителни психоемоционални последици. Мъжете най-често решават, че не са се представили достатъчно добре и не са задоволили интимния си партньор. Жените, от друга страна, изпитват самокритични емоции, насочени към външния си вид и поведението си. 
 
И двете наблюдавани реакции затрудняват развитието на връзката и могат да доведат до понижено самочувствие, депресивни състояния и стресови реакции, които допълнително понижават сексуалното желание, поне за известен период от време.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Подобни несъответствия в нивата на сексуално желание са подробно описани в класическото за сексуалните науки изследване на Б. Зилбергелд и К. Елисън  „Desire discrepancies and arousal problems in sex therapy.“ от 1980 година. Според учените, наличието на такива несъответствия в никакъв случай не означава, че единия партньор има „нормално“ либидо, а другия – не. Либидото е с периодично променящи се стойности. Интимната нагласа към тялото и желанията на парньора са ключови за здравата връзка по между им, но това не означава че този с по-ниско либидо трябва да „настига“ това на половинката си. 
 
За избягване на този проблем, както се посочва в изследването на Елисън и Зилбергелд, най-ефективна е прямата, спокойна комуникация, която не акцентира върху проблема, а върху решението му. Изясняването на различните навици, предпочитания и желания, особено за честотата на сексуалните контакти е ключова стъпка към по-добър сексуален живот и за двамата. Чрез колективно внасяне на хармоничност в интимния живот отпадат много от психологичните причини за понижено сексуално желание.