Ръстът на заболяванията на щитовидната жлеза постоянно нараства през последните десетилетия. Това се дължи както на всеобщото консумиране на продукти бедни на йод, така и на нарастващото екологично и радиационно замърсяване.
 

Нарушенията във функциите на щитовидната жлеза се срещат много по-често при жените, отколкото при мъжете. За съжаление, дори субклиничните форми на тиреоидна патология влияят на репродуктивните способности. Нарушенията във функционирането на щитовидната жлеза оказват влияние на дейността на яйчниците и на менструалния цикъл при жената, съответно и на способността за зачеване и успешна бременност.
Недиагностицираните и нелекувани състояния могат да  навредят на развитието на плода и състоянието на новороденото.

 

Щитовидната жлеза е една от големите жлези в ендокринната система. Теглото и при възрастен човек е средно 20-30 грама.


 

Местоживеенето има отношение към големината на щитовидната жлеза, в йододефицитни райони този орган при населението е уголемен.
 

 

Щитовидната жлеза се намира на предната страната на шията. Състои се от два дяла и тесен провлак между тях.
 

Щитовидната жлеза е покрита с капсула, от която навътре се образуват  преградки от съединителна тъкан, разделящи я на делчета. 
 

Основната структурна единица на жлезата е фоликулът. Той има специфична структура от клетки и е изпълнен с колоид – желеподобно вещество. От фоликула тръгват множество кръвоности и лимфни съдове. Между фоликулите се намират малки клетъчни струпвания – интерфоликуларни острови.
 

Фоликулите синтезират йодосъдържащите хормони тироксин Т4 и трийодтиронин Т3, а интерфоликуларните острови – тирокалцитонин, който не съдържа йод.
 

Йодът и аминокиселината тирозин са основните участници в образуването на йодосъдържащите тиреоидни хормони.
 

 

Функциите на щитовидната жлеза се регулират от централната нервна система с помощта на тиреотропин-рилизинг и тиреотропен хормон (TTХ или TSH).
 

Нормалните стойности на тиреоидните хормони са условие за хармонично функциониране на организма. Те влияят на метаболитните процеси, образуването на тъкани и диференциацията им, стимулират синтеза на белтъчини, половото развитие, менструалния цикъл и овулацията. 


 

Хипо – и хипертиреозата водят до ановулация, нарушение на меструалния цикъл и инфертилитет.
При настъпване на бременност на фона на хипотиреоза е възможно да се развият състояния като анемия, гестоза, отлепване на плацентата, следродилни кръвотечения, нарушения на сърдечно-съдовата система.
При хипертиреозата функции на щитовидната жлеза нараства рискът от спонтанен аборт, раждане на дете с ниско тегло и пороци в развитието.


Автоимунният тиреодит е заболяване, при което вследствие на патологични имунни реакции организмът продуцира автоантитела към тъканите на щитовидната жлеза и нарушава синтеза на хормони.

 

Втора част на материала