Д. Реншоу обяснява физическите промени, настъпващи по време на любовта, с освобождавани химични вещества. Те са отговорни за реакции като изчервяване, изпотяване на дланите, учестяване на сърдечната честота, обяснява тя. Едни от тези вещества са катехоламините – адреналин, норадреналин и допамин. Последният предизвиква еуфоричните чувства, докато адреналинът и норадреналинът са отговорни за промените в пулса и общото безпокойство.

 

Образни изследвания демонстрират и възбуждане на центъра на удоволствието в мозъка. При влюбване се интензифицира кръвоснабдяването на тази област. Тя е ангажирана и при зависимост от лекарствени вещества и състояния като обсесивно-компулсивно разстройство. Реншоу казва още, че при любовта се потиска нивото на серотонина, наблюдавано и при посоченото заболяване. С това тя обяснява и съсредоточаването на вниманието ни към един-единствен обект – любимия. В този ред на мисли Реншоу подкрепя фразата "любовта е сляпа", защото влюбените наистина са склонни да идеализират партньора си. Околните обаче имат по-правилна обективна преценка за ситуацията.


 

Ендорфините и хормоните вазопресин и окситоцин са други фактори, оказващи влияние върху физиологичните промени по време на любовта, но и също така за развитието на доверие и чувство за сигурност, което лежи в основата на дълготрайната връзка.