Трихомонозата е сексуално-трансмисивно заболяване, което се причинява от trichomoniasis.

 

Заболяването се предава по полов път и засяга половите органи и пикочния канал при жените и мъжете.
Много рядко трихомоните проникват в пикочния мехур и бартолиновите жлези, матката и фалопиевите тръби.
 

Изключително рядко се среща заpазяване по различен от половия път, например чрез общи вещи. Момичетата са засегнати повече от заразяване по битов път. Възможно е да се получи заразяване и от майка на новородено при раждането.


Има няколко разновидности трихомони, но заболяване причиняват единствено трихомонас вагиналис.


Трихомоните са чувствителни на факторите на средата – висока температура, липса на влага, промяна в осмотичното налягане, на дезинфекциращи средства. Тези микроорганизми не образуват устойчиви форми.
 



Храненето им се осъществява чрез поглъщане на клетки, в това число и на микроорганизми. При поглъщането на гонококи обаче последните съхраняват жизнеспособността си и отново проявяват патогенното си действие след отмирането на погълналата ги трихонома.
С тази особеност се обясняват рецидивите на гонорея, появяващи се след антибиотично лечение при болни от смесена трихомонадно-гонорейна инфекция.


Възможно е повторно заразяване с трихомони, тъй като организмът не изгражда имунитет към тях.
 


Трихомонозата се разглежда като остра, подостра и торпидна (симптомите са слабо изразени) и хронична. При хроничната форма е характерно продължително протичане, повече от 2 месеца.

Възможно е и само носителство на трихомони без да се отчитат симптоми на заболяване. 


Трихомоноза при мъжете

Инкубационният период продължава най-често след 5 до 15 дни след заразяване, но може да се прояви и още на 3. ден или до 4 седмици. Трихомоните попадат в пикочния канал на мъжа, размножават се и се разпространяват по лигавицата на уретрата. Възможно е да се развие и пиелонефрит.


При мъжете трихомонозата протича предимно като уретрит, баланопостит, везикулит, простатит, епидимит, орхит.
Най-често заболяването започва като уретрит. Уретритът причинен от трихомоните клинически не се различава от друг, но симптомите не са толкова силно изразени.


При острия от уретрата се отделят обилни пенести, бяло-жълти секрети. След седмица-две оплакванията намаляват. Паренето и сърбежът са умерено изразени.
Гнойни са секретите при възпалителен процес, но по вероятно е това да е, заради смесена инфекция и наличие на гонококи.

При подострия уретрит, причинен от трихомоните, симптомите са незначителни, секретите по-слабо изразени.
 


При хроничния трихомонаден уретрит по-често е засегната задната част на уретрата.

 

Втора част на материала