Херпесните вируси са двойноверижни ДНК вируси, които причиняват различни дерматовирози. Разделят се на няколко типа в зависимост от времето за репликация (нарастване на вирусния товар в организма) и гостоприемниците:

  • α-херпесни вируси – характеризират се с бърза репликация и широк обхват от гостоприемници. След заразяването вирусът обикновено остава в латентно състояние в нервните ганглии. Към тази група принадлежат херпес симплекс тип 1 и тип 2, както и тип 3, който причинява херпес зостер.
  • β-херпесни вируси – имат бавна репликация и тесен спектър от гостоприемници. Тук спадат цитомегаловирусът, херпес вирус тип 6 и тип 7
  • γ-херпесни вируси – времето за репликация при тях е различно, а гостоприемниците им - крайно ограничени. Представители са херпес вирус тип 4 (Епщайн–Бар вирус) и тип 8, които са асоциирани предимно с малигнени заболявания.

 

Една от най-честите херпесни инфекции е т.нар. обикновен херпес с причинител херпес симплекс. Голяма част от населението на света – около 90 %, е носител на херпес симплекс тип 1 и тип 2, като малка част от заразените - около 30 %, страдат от рецидивиращи инфекции.


 

Прието е, че тип 1 причинява по-често инфекция в горната половина, а тип 2 – в долната половина на тялото. Предаването на вируса става по въздушно-капков път или при полов контакт. Инкубационният период е 6 до 8 дни. Херпесният вирус прониква през кожата или лигавицата и започва своята реликация. По аксоните (дългите израстъци на невроните) достига до нервните ганглии, където остава в латентно състояние след оздравяване. Вирусът се реактивира и инфекцията рецидивира при различни стимули – боледуване, травма, стрес, предменструален синдром, студ и др.

 

В зависимост от начина на заразяване и мястото на първоначално проникване на причинителя се различават няколко форми:

  • Гингивостоматит. Заболяването е характерно за детската възраст. Предразполагащи фактори за развитието му са предшестващи боледувания и спад в имунната система. Започва с влошаване общото състояние на болния и фебрилитет. Лигавицата на устните и устната кухина е силно зачервена, оточна и болезнена. По тази причина е почти невъзможно приемането на течности и храна. Дъхът на болния е с неприятен мирис. Налице е повишено е слюнноотделяне. Върху зачервените лигавични зони се появяват малки везикули – мехурчета, изпълнени с течност, които на по-късен етап се разкъсват и формират малки язвички, покрити с бледожълтеникав налеп. Около устните също се появяват везикули, които след разкъсването си се покриват от кафеникави крусти. Понякога се наблюдава увеличение на регионалните лимфни възли. Не са редки случаите на вторична инфекция на лигавичните ерозии, причинена от стафилококи, стрептококи, гъбички.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Генитален херпес. Гениталният херпес се причинява най-често от херпес симплекс тип 2. Засеганти са обикновено млади жени с активен полов живот. Както при гингивостоматита, и при тази форма на заболяването общото състояние е влошено, налице са фебрилитет, силна болка в засегнатата зона и смущения в уринирането. В областта на гениталиите се появяват множество групирани везикули с бистро съдържимо, разположени върху еритемна кожно-лигавична основа. Еволюцията на заболяването е както на лабиалната форма.
  • Рецидиви на херпесните инфекции. Рецидивите на инфекцията се дължат на промени в имунитета или са без установена причина. Някои от предразполагащите фактори са: предшестващо боледуване, интензивно слънчево облъчване, емоционални стресови преживявания, ендокринни промени, касаещи менструалния цикъл. Рецидивите при всеки индивид са с различна честота. Засягат обикновено една и съща област на тялото, но различни нейни зони. Клиничната картина не се различва от описаната по-горе.

Какво е лечението?

Лечението се състои от антивирусни препарати в различни схеми в зависимост от локализацията и тежестта на инфекцията. При рецидиви над 6 пъти в годината е подходяща продължителна профилактика с антивирусен медикамент и прием на имуностимулатори.