Образуването на камъни в простатната жлеза е рядко срещан здравословен проблем, по-често срещан при мъже в напреднала възраст.

 

При това заболяване, около ограничено ядро се образуват неорганични наслоявания в простатната жлеза.

 

В зависимост от мястото на образуването си камъните се делят на първични (истински) и вторични (лъжливи). Първичните отлагания се формират в самата простатна жлеза, а вторични се образуват извън жлезата (най-често в пикочните пътища) и оттам попадат в нея чрез комуникиращи със задната уретра възпалени кухини.



Една от най-честите причини за образуване на седименти в жлезата е прекаран простатит, който не е лекуван правилно и адекватно. По време на възпалителния процес, възпалителният ексудат и олющените епителни клетки от каналите на жлезата  формират органичните ядра на камъните, около които се натрупват минерални отлагания.

 

Друга предпоставка за формиране на камъни в простатата е задържането на простатния секрет, което често се наблюдава при по-възрастните мъже, както и понижен мускулен тонус (атония) на простатата.

 

Големината на камъните обикновено е 4-5 мм, но могат да бъдат и с по големи размери.

 

Камъните в простатата обикновено се локализират в близост до изходните канали на жлезата, като рядко са единични, а броят им дори може да надхвърли 100.

 

Въпреки, че в началото камъните в простатата са съвсем малки и не предизвикват никакви симптоми, постепенно размерът им се увеличава и твърдият седимент може да травмира жлезата, да предизвикат атрофията и и дори да причинят абсцес.

 

Ако някой от камъните запуши канал на простатната жлеза, отокът на секретът се затруднява, а това може да причини  застоен везикулит засягащ дори семенните мехурчета, както и ретенционна киста.

 

В началните стадии заболяването обикновено протича без симптоми, което затруднява ранното му диагностициране и бързото му лечение.

 

В случай, че седиментите в жлезата предизвикат възпалителни изменения, могат да се появят болки в простатата, затруднения и дискомфорт при  уриниране, тъпа болка в перинеалната област и ануса, която се засилва при дефекация.

 

Макар и  по-рядко, могат да се наблюдават затруднения по време на полов акт, болка при полюция,  хемоспермия (наличие на кръв в спермата) и намалено либидо.Камъни в простатата, в съчетание с други заболявания на жлезата могат да предизвикат  затруднено задържане на урината и дори неволно изпускане.
 


Камъните в простатната жлеза най-често се откриват случайно при профилактични прегледи на жлезата чрез ректално туширане, или при рентгеновото или ехографско изследване на пикочния мехур.
 


В случаите, когато заболяването протича без проявата на неприятни симптомине се провежда лечение. При слабо изразени субективни оплаквания се назначава симптоматична терапия, която да премахне дискомфорта. Най-често се прилагат антивъзпалителни (уроантисептици и антибиотици) и болкоуспокояващи (аналгетици) препарати.
 


Според специалистите е необходимо да се лекува основното заболяване, което е довело до формиране на камъни.
 


Плътно фиксирани камъни, разположени в близост стената на пикочния мехур и запушващи пикочния канал се отстраняват оперативно.