Какво представлява сифилсът?

Сифилисът е полово предавана инфекция, която се причинява от бактерията Treponema pallidum. Инфекцията се диагностицира чрез кръвни тестове за антитела, които се произвеждат от организма в отговор на бактерията.

 


След като човек бъде заразен със сифилис, антителата срещу T. pallidum остават в неговата кръв в продължение на години. Въз основа на определени стойности от лабораторните изследвания може да се определи дали инфекцията е била скорошна или е възникнала преди години.

 

Какви са симптомите на сифилис?

Сифилисът се нарича още "големият имитатор", тъй като се проявява с много различни симптоми, които често наподобяват симптомите на други болести. Честите признаци и симптоми на сифилис включват:

  • Безболезнени, отворени рани (шанкъри) по гениталиите, устните или устата;
  • Обрив по тялото, обикновено по дланите на ръцете или стъпалата на краката;
  • Леки грипоподобни симптоми като треска, умора, мускулни болки и подути лимфни възли

Въпреки че симптоми като тези е възможно да показват сифилис, само кръвен тест може окончателно да диагностицира инфекцията.

 

Какви са кръвните изследвания за сифилис?

Сифилисът обикновено се диагностицира чрез изследване на кръв. По-рядко сифилисът може да бъде открит чрез изследване под микроскоп на проба от телесни течности.

 

Предпочитаният метод за изследване на сифилис е кръвен тест. Два вида тестове могат да открият и потвърдят сифилис с помощта на една и съща кръвна проба.

 

Не-трепонемни (неспецифични) тестове

 

Диагностицирането на сифилис започва с не-трепонемен кръвен тест. Това включва лабораторно изследване на венерически болести (VDRL - Venereal disease research laboratory test) и бърз плазмен реагин тест (RPR - Rapid plasma reagin). И двете изследвания откриват антитела (IgM и IgG към липиди в клетъчната стена на трепонемите), които се произвеждат от тялото в отговор на увреждане, причинено от инфекцията.

 

При VDRL теста се изследват антитела, които се произвеждат не само при сифилис и поради тази причина това изследване невинаги дава точен резултат. Тестът може да бъде извършен върху кръвна проба или гръбначномозъчна течност. Изследването не е полезно при много ранен или много късен стадий на инфекцията.

 

Резултатът от RPR теста показва състоянието на организма в момента на провеждане на изследването. Възможно е антителата срещу сифилис да не бъдат установени седмици след контакт с патогена, което налага многократно изследване на пациентите с висок риск от развитие на инфекцията. При правилно лечение RPR тестът се негативизира до 3 години. Затова стойностите му са показател за активна (нелекувана) инфекция, реинфекция (повторно заразяване) или минала инфекция (при нисък титър на антителата).

 

Въпреки че не-трепонемните тестове не са скъпи и са лесни за прилагане, при тях има вероятност за фалшиво положителни резултати (което означава, че може да покажат наличие на сифилис, дори когато няма такава инфекция). Поради това положителният резултат от тези тестове трябва да бъде потвърден с втори, по-скъп тест.

 

Трепонемни (специфични) тестове

 

Ако резултатът от не-трепонемния тест е положителен, за потвърждаване на резултата ще бъде използван един от няколкото трепонемни теста, които включват:

  • Ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA - Enzyme like immunoassay test) – при който се изследват антитела към Treponema pallidum;
  • Флуоресцентна абсорбция на трепонемни антитела (FTA-ABS) – имунофлуоресцентен тест за антитела при инфекцията;
  • Анализ за аглутинация на частици T. pallidum (TP-PA)

Трепонемните тестове се различават от не-трепонемните по това, че откриват антитела, специфични за T. pallidum, а не антитела, произведени в отговор на увреждане, причинено от T. pallidum.

 

Имунологичният прозорец за сифилис съответства на периода между момента на контакта с инфекциозния агент и момента, когато тестът може да покаже наличието на инфекцията. Средният период на прозореца за сифилис е 21 дни. Ако пациент бъде изследван по време на периода на имунологичния прозорец, може да получи фалшиво-отрицателен резултат. За по-сигурни за резултати, е необходимо да бъде изчакано до края на периода.

 

Какви са методите за директна идентификация на сифилис?

Микроскопия на тъмно поле

 

Микроскопията на тъмно поле е директен метод за изследване, който се използва по-рядко, тъй като изисква висококвалифицирани лаборанти. Извършва се чрез вземане на проба от телесна течност - от шанкър (малка безболезнена раничка) или папули (малки, плътни образувания) от лигавицата на устната кухина и изследване на течностите под микроскоп. Тестът може да се извърши и върху тъканни проби или назален секрет.

 

С микроскопия на тъмно поле, е възможно да бъдат видени бактериите с форма на тирбушон под лещата на микроскопа. Тестът може да бъде полезен по време на късен стадий на сифилис, когато нивата на антителата са ниски и резултатите от други тестове понякога са неубедителни.

 

Микроскопията на тъмно поле е полезна и за изследване на новородени с вроден сифилис, когато сифилисът се предава от майка на плода по време на бременност. Вроденият сифилис може да бъде труден за диагностициране, тъй като антителата на майката циркулират в кръвта на бебето през първите 12 до 18 месеца от неговия живот. Чрез изследване на носните секрети под микроскоп, лабораторията може да потвърди дали бебето има T. Pallidum.

 

Директен имунофлуоресцентен тест

 

Директният имунофлуоресцентен тест (DFA) се извършва чрез антитела срещу сифилиса (имуноглобулини), конюгирани с флуоресцеин (органично съединение и багрило), които се прибавят към взетия биологичен материал. Резултатите се отчитат на флуоресцентен микроскоп.

 

Полимеразна верижна реакция

 

Полимеразна верижна реакция (polymerase chain reaction, PCR) – широко използван лабораторен метод за амплификация (създаване на много голям брой копия) на избрани къси участъци от конкретна ДНК, служещ за откриване на бактериални нуклеинови киселини на трепонема.

 

Референции:
1. Ong JJ, Fu H, Smith MK, Tucker JD. Expanding syphilis testing: a scoping review of syphilis testing interventions among key populations
2. Centers for Disease Control and Prevention. Syphilis—CDC fact sheet (detailed)
3. Luo Y, Xie Y, Xiao Y. Laboratory diagnostic tools for syphilis: current status and future prospects
4. Henao-Martínez AF, Johnson SC. Diagnostic tests for syphilis: new tests and new algorithms
5. Klausner JD. The great imitator revealed: syphilis