Наред с грипа и обикновената настинка полово преносимите болести са сред най-лесно разпространимите инфекции. Причината за това е, че по-голямата част от тях протичат изключително безсимптомно, поради което се диагностицират по-късно при настъпили вече усложнения. Според Световната здравна организация (СЗО) повече от 1 млн. сексуално трансмисивни инфекции биват придобити всеки ден по света, като повече от 290 млн. жени са носителки на Човешки папилома вирус (HPV).

 

Полово преносимите болести могат да бъдат причинени от бактерия, вирус, гъбичка или паразит. Към бактериалните инфекции се отнасят сифилис, гонорея, хламидиална инфекция, хламидиен лимфогранулом; към вирусните – човешки папилома вирус (HPV), човешки имунодефицитен вирус (HIV), херпес симплекс вирус (HSV), хепатит В и хепатит С вирус (HBV и HCV); към гъбичните – кандидоза, а към паразитните – трихомониаза. Сред най-често срещаните сексуално трансмисивни инфекции са HPV, хламидиална инфекция и гонорея.


 

Полово преносимите болести в голям процент от случаите протичат безсимптомно, което ги прави много трудни за диагностициране. Сред симптомите, които могат да издадат за наличие на проблем, са хроничната тъпа тазова болка, болка по време на секс, болка и парене при уриниране, промяна в цвета, количеството и мириса на вагиналното течение. При трихомониаза и гонорея вагиналното течение може да придобие жълто-зелен цвят, при инфекция с човешки папилома вирус – кафеникав, а при вагинална кандидоза вагиналното течение има вид на пресечено сирене. Възможна е поява на неприятна миризма, зачервявания, сърбеж и др.

 

Предаването на сексуално трансмисивни инфекции се случва предимно по полов път – при вагинален, орален и анален секс, но е възможно и по контактен и кръвен път, например при използване на общи принадлежности със заразен, при наркозависими, употребяващи многократно игли. При бременни е възможно трансплацентарно предаване на инфекцията на плода, усложнения по време на бременност и заболявания на новороденото.

 

Диагностицирането на полово преносима болест става след посещение при гинеколог и реализиране на съответните изследвания – цитонамазка, микробиологично изследване на влагалищен секрет, ДНК-анализ на влагалищен секрет за HPV, кръвни изследвания за хепатит В и С.

 

За някои от полово преносимите инфекции е възможно пълно излекуване – гонорея, сифилис, трихомониаза, но при други като HPV, HIV, HSV не е възможно пълно излекуване и се постига единствено ремисия на заболяването.

 

Най-важна за предпазването от сексуално трансмисивни болести и от техните усложнения е превенцията. За най-голяма сигурност се препоръчва:

 

1. Избягване честата смяна на сексуални партньори – по-големият брой партньори увеличава многократно риска от заразяване. Въпреки спазването на това правило рискът от заразяване с полова преносима болест, ако постоянният ви партньор е имал многобройни полови контакти преди вас, е много висок. По тази причина се препоръчва запознаване със сексуалната история на своя партньор, както и профилактично изследване за полово преносими болести при започване на нова връзка.

 

2. Използване на бариерни методи за контрацепция – използването на презервативи е задължително, тъй като освен забременяване презервативите превентират и разпространението на сексуално трансмисивни инфекции.

 

3. Профилактични посещения при гинеколог – важно за навременното диагностициране на някои полово преносими болести, които иначе протичат безсимптомно и могат да доведат до сериозни проблеми в бъдещи, сред които инфертилитет.

 

4. Избягване на по-рискови сексуални практики, предизвикващи разкъсвания и кървене – поради по-нежната лигавица в областта на ануса, практикуването на анален секс повишава риска от разкъсвания  и заразяване с полово преносими инфекции.

 

5. Профилактично изследване за хепатит В и С – отново поради безсимптомното си протичане съществуват ежегодни безплатни скринингови програми за изследване за хепатит В и С.

 

6. Ваксинация срещу HPV – инфекцията с човешки папилома вирус крие съществен риск за заболяване от карцином на маточната шийка. Ваксинацията срещу HPV обаче не изключва редовните профилактични мероприятия за ограничаване на заболяването.

 

Европейската агенция по лекарствата е удобрила използването на три ваксини срещу HPV – дву-, четири- и деветкомпонентна. Те могат да се прилагат при момчета и момичета на възраст от 9 до 26 години в две или три дози. При двукратно приложение втората доза трябва да бъде приложена в период от 5 до 13 месеца след първата, а при трикратно приложение  втората доза трябва да се приложи до два месеца след първата, а третата – до четири месеца след втората.