Гениталният херпес е полово предавана инфекция, която може да причини мехури и открити рани (лезии) в гениталната област, но може да бъде и асимптоматична, което означава, че човек не проявява симптоми.

 

Вирусът на херпес симплекс, известен още като генитален херпес, може да се предава от заразено лице и без да са налице някакви симптоми.


 

Лекарствата могат да помогнат за намаляване на симптомите, да ускорят заздравителния процес и да намалят заразността.

 

Въпреки че няма лек за заболяването, тежестта на вируса варира в течение на живота на заразеното лице.

 

Всъщност някои хора с болестта не проявяват никакви симптоми за продължителни периоди. Те обаче могат да предават вируса, дори когато няма изявени симптоми.

 

Какви видове херпес вируси са известни?

Има два вида вирус на херпес симплекс: Херпес симплекс I и Херпес симплекс II. Херпес симплекс I обикновено причинява орален херпес. Този вирус може да се прояви като инфекция на горните дихателни пътища в ранна детска възраст. 

 

От друга страна, херпес симплекс II е причината за повечето случаи на генитален херпес.

 

Клиницистите не могат да направят разликата между двата типа само чрез физически преглед, но има разлики между двата вируса. Например генитален херпес, причинен от херпес симплекс II, е много по-вероятно да се повтори.

 

Предаването на вируса става при вагинален, анален или орален секс.

 

Къде „живее” херпесният вирус в тялото?

Вирусите на херпес симплекс дълго време може да са латентни, което означава, че могат да живеят в тялото, без да причиняват симптоми. След първоначалната инфекция вирусът попада в нервните коренчета и се разпространява до сензорните нервни ганглии, където се събират нервите от различни части на тялото. За гениталната област ганглиите са в непосредствена близост до гръбначния мозък в долната част на гърба. При орофациален херпес (афти) ганглиите са разположени зад костта на скулите.

 

Докато някои хора с генитален херпес никога няма да проявят симптоми, други могат да развият клинична симптоматика в рамките на няколко седмици след заразяването.

 

Повечето хора забелязват група от мехури или язви (лезии). Тези лезии парят и могат да бъдат болезнени. Те могат да се появят в глутеалната област, ануса или бедрата, на вулвата или вагината при жените и на пениса или скротума при мъжете.

 

Често, преди да се появят лезиите, пациентите описват продром, характеризиращ се с усещане за изтръпване или парене в областта, където ще се развият лезиите, което може да се забележи по време на уриниране, заедно със сърбеж или дискомфорт в областта на гениталиите.

 

Някои пациенти съобщават за поява на мехури по устата или устните, треска, главоболие или болки в ставите, дизурични смущения.

 

Симптомите на генитален херпес често изчезват и се връщат като повтарящи се огнища. За повечето хора първото огнище е най-лошото и може да продължи от две до три седмици. Бъдещите пристъпи често са по-малко тежки и не продължават толкова дълго. Все пак някои хора предават вируса редовно. 

 

Свързана ли е гениталната херпесна инфекция с ХИВ?

Херпесът и ХИВ се причиняват от различни вируси. Но пациентите, заразени с тези вируси, предадат двете заболявания на своите сексуални партньори. Пациентите с херпес са по-уязвими към ХИВ инфекция. Хората, наскоро диагностицирани с херпес, трябва да бъдат тествани за ХИВ инфекция и други полово предавани инфекции.

 

Пациентите, които са заразени както с херпес, така и с ХИВ, също могат да имат по-висока концентрация на ХИВ вируси в тялото си поради взаимодействието между херпесния и ХИВ вируса.

 

Източник:

Genital Herpes | Johns Hopkins Medicine