Гонореята е полово преносима инфекция на лигавиците, която се причинява от Грам-отрицателния диплокок от вид Neisseria gonorrhoeae. Инфекцията се разпространява основно по полов път, но нелекувана може да се предаде и на плода по време на естествено раждане и да причини гонококов конюнктивит или системна инфекция.

 

N. gonorrhoeae е Грам-отрицателен, вътреклетъчен бактерий, проявяващ особен афинитет към цилидричния и кубичния епител на гостоприемника. Силната вирулентност на гонококите може да се обясни с различни фактори. От една страна, с помощта на пилите си гонококите се прикрепват към лигавичните повърхности и не могат да бъдат погълнати от клетки на имунната система. От друга страна, пориновите канали (porA и porB) допринасят допълнително за инвазията на гонококите в епителните клетки на гостоприемника и имат основна роля за вирулентността им.


 

Около 24-48 часа след като се прикрепят към лигавичната повърхност гонококите навлизат в субепителното пространство и медиират реакция на имунната система, която се изразява с инвазия на неутрофили, образуване на микроабсцеси отделяне на гной.

 

Гонореята се разпространява основно по полов път – при вагинален орален, орален и анален секс. Вертикална трансмисия може да настъпи и по време на раждане. Като рискови фактори за заразяване с гонорея се приемат случайните полови контакти, неизползване на презерватив при полов акт, честа смяна на сексуалните партньори, водене на полов живот от ранна възраст, нисък социално-икономически статус, хомосексуалност,  история на предходна сексуално-трансмисивна инфекция.

 

При жените гонококовата инфекция води до развитие най-често на ендоцервицит и уретрит. Симптоматично инфекцията се проявява с обилно пурулентно вагинално течение с неприятна миризма, сърбеж, болка при полов акт, болка и парене при уриниране, интерменструални кръвотечения. В някои случаи гонореята може да протече безсимптомно, а при други да доведе до развитие на тазово-възпалителна болест като усложнение. Пациентките, страдащи от тазово-възпалителна болест, се оплакват от болка ниско в коремната област, като при липса на лечение състоянието може да бъде причина за стерилитет.

 

В около 0,5-3 % от случаите гонореята се усложнява до дисеминирана гонококова инфекция, при която гонококите навлизат в кръвния поток. Дисеминираната гонококова инфекция се проявява с артрит, дерматит, теносиновит, а във втората си фаза и със септичен артрит. Редки усложнения на дисеминиранта гонококова инфекция са гонококовият менингит, перикардит и ендокардит.

 

В диференциално-диагностичен план трябва да се мисли още за бактериална вагиноза, извънматочна бременност, ендометриоза, тубо-овариален абсцес, мукопурулентен цервицит. Диагностицирането на заболяването става на базата на клиничната симптоматика, на данните от гинекологичния преглед – пациентката има повишена цервикална чувствителност, може да се палпират аднексиални маси. Основен диагностичен критерий е културелното изследване на цервикален секрет. Прилагат се също серологични тестове – латекс аглутинация, ELISA, имунопреципитация. Редно е да се направят тестове и за други полово преносими болести.

 

Лечението при неусложнена гонорея се състои в интрамускулно приложение на еднократна доза цефтриаксон 500 мг заедно с 1 г азитромицин перорално. При пациентки, алергични към цефтриаксон, се прилага интрамускулно еднократна доза гентамицин 240 мг заедно с еднократен орален прием на азитромицин 2 г. Друга алтернатива при такива пациентки е еднократна доза спектиномицин 2 г. Монотерапия с азитромицин не е препоръчителна, тъй като гонококите лесно развиват лекарствена резистентност към макролиди.

 

Ако лечението не доведе до резултат според Световната здравна организация (СЗО) се прилага единична доза цефтриаксон 500 мг, интрамускулно, заедно с 2 г азитромицин, перорално; единична доза спектиномицин 2 г, интрамускулно заедно с единизна доза азитромицин 2 г, перорално.

 

При гонорея, усложнила се в тазово-възпалителна болест, основната терапия се състои в еднократна доза цефтриаксон 2 (интрамускулно), приложена заедно с 14 дневна терапия с доксициклин 100 мг, два пъти дневно или с 14 дневна терапия с метронидазол 500 мг, два пъти дневно.

 

Гонореята е полово преносима болест, която може да доведе до сериозни усложнения и стерилитет при жените, но диагностицирана своевременно може да бъде напълно ерадикирана.

 

Източник:

Gonorrhea: Practice Essentials, Background, Pathophysiology (medscape.com)